Българи в Румъния
Влахия
Окръг Илфов и Букурещ
Община Букурещ
гр.Букурещ(Bucuresti)-2 060 000 румънци,цигани,унгарци,българи-370,сърби-324
-В периода 1910-1920 г. в Букурещ са живеели 1000 българи,най-вече от Македония.
Днес българите живеят главно в кварталите от сектор-3 -бившите села Дудещ и Чопля и кв.Гюлещи Сърби-сектор-6.По неофициални данни те са около 7000.
Сектор 1
Кв.Баняса(Baneasa)-В периода 1910-1920 г. в бившето село Баняса са живеели 800 българи от Софийско и Златишко.Българи живеят в селото и в наши дни.
Кв. Гривица(Grivita)-румънци и българи
Сектор 2
Кв.Тею(Teiu)-В периода 1910-1920 г. в бившето село Тею или Тей са живеели българи от Разградско.В квартала живеят българи и в наши дни.
Кв.Фунден(Fundeni)-В периода 1910-1920 г. в бившето село Фунден са живеели 90 българи от Русенско-с.Червена вода.Българи живеят в квартала и в наши дни.
Сектор 3
В обединеното селище Дудещ-Чопля(Dudesti-Cioplea),сега квартал на Букурещ българите са най-вече католици,бивши павликяни от Свищовско.Броят им е между 2300 и 3800.
Село Чопля е основано през 1806 г. от католически мисионери(Франческо Ферери),които докарват бежанци-българи католици.Нова група бежанци идва в селото през периода 1828-1834 г.
В периода 1910-1920 г. в бившето село Дудещ(Dudesti) са живеели 440 българи от Сливенско,Плевенско и Карнобатско,а в Чопля(Cioplea)-1150 българи-католици от Свищовско.Българският говор в Чопля е от павликянски тип.През Чопля днес минава букурешкият булевард Ръмнику Сарат.
.Сектор 6
Кв.Джолещ(Giulesti Sarbi)-В периода 1910-1920 г. в бившето село Джолещ са живеели 720 българи от Карловско.Днес квартала има две части-Джoлещ Сърб и Джолещ Цигания,където живеят много роми.
Окръг Илфов
300 000
гр. Пантелимон(Pantelimon)-16 019 жители румънци,роми,унгарци и българи
гр. Попещ- Леурден(Popesti Leurden)- 15 114 жители
-официално румънците в града са 14 916 или 99.3%,а ромите-164 1.1%
-по неофициални данни румънците са-9628 63.7%,а потомците на българите-павликяни,които днес са католици са 5340 35.3%.В града живеят няколко стотин православни българи.Българите населяват основно квартала Попещ-павликяни и са приселници от Никопол,Свищовско и Банат.Православните българи населяват квартала Леурден.Първите българи-католици се заселват в Попещ през първата половина на 18 век.Другата вълна е от 1828 г.Те са потомци на павликяни,част от които са дошли от Банат(с.Винга ),а други от България с.Трънчовица,Никополско,Белене,с.Малчика,с.Ореш и Драгомирово-Свищовско.Били са за известно време в село Чопля.В периода 1910-1920 г. в бившето с.Леурден са живеели 260 българи от Русенско,а в Попещ 1320 българи католици.Днес българите в града говорят на павликянски източен български говор.
Комуна Кяжна-8163 жители
с.Кяжна(Chiajna)-4000 жители българи и румънци.Българите се заселват в селото през 1806-1814 и 1828-1834 г.Те са от Русенско-с.Щръклево,с.Червена вода и бившето Черна,Сливенско и Карнобатско. В периода 1910-1920 г. селото е било чисто българско и е имало 1740 българи .През 1917 г. в селото е имало 600 български къщи.Сега Кяжна се намира на западният край на Букурещ.Около 90% от жителите му имат български произход.Говорят на мизийски български.
с.Рошу(Rosu)-3397 жители румънци и българи.В периода 1910-1920 г. в селото са живеели 150 българи от Разградско.
с.Дуду(Dudu)-773 жители В периода 1910-1920 г. в селото са живеели румънци,както и 320 българи от Плевенско.През 1917 г. в селото е имало 200 български къщи.
Комуна Берчен(Berceni)-4103 жители.В период 1910-1920 г. в село Берчен
са живеели 180 българи от Разградско,които са били в процес на румънизация.
Комуна Магуреле(Magurele,Броскърия,Филипеску)-9200 жители румънци и българи.Българите живеят основно в селището Филипеску.Те се заселват през 1793-1806 г. и 1828-1834 г.Произхождат от Никополско и Пловдивско.В периода 1910-1920 г. в селището са живеели 250 българи.Други данни сочат,че през 20 век в селището са живеели около 300 български семейства.Българският говор е от никополски тип.
с.Броскария(Broscaria)-През периода 1910-1920 г. селото е било чисто българско и е имало 490 българи от Пловдивско.Днес населението на селото е 100% българско.
с.Въртежw(Varteju,Vrtej)-В периода 1910-1920 г. в селото са живеели 450 българи от Разградско,които са били в процес на румънизация.
с.Алунишу(Alunisu)-В селото живеят българи и съществува българско дружество-"Лазар".
Комуна Брънещ(Branesti)-8707 жители Според някои източници в комуната живеят 10 000 жители,от които 75% българи.В периода 1910-1920 г. селото Брънещ е било чисто българско и в него са живеели 2300 българи .Днес селото има между 6350 и 10 000 жители,мнозинството от които с български произход-90%.В селото съществува българско дружество-"Седянка" основано през 1999 г.Българите се заселват в селото в периода 1800-1830 г. най-вече от Русенско(с.Червен),Силистренско(с.Калипетрово,с.Гарван),Великотърновско,Казанлъшко.
Комуна Афумац(Afumati)-6311-6613 жители румънци,българи,роми-341.Българите се приселват в селото през периодите 1806-1814 г. и 1828-1834 г.В периода 1910-1920 г. в селото са живеели 2040 българи от Русенско,Разградско(Хърсово,Голям Извор),Силистренско (Малък Преславец )Тракия и Македония.Македонските българи са известни в селото като арбанаси.Говорът на местните българи е от мизийски тип.
Комуна Домнещ(Domnesti)-6327-6439 жители румънци и българи.В периода 1910-1920 г. в село Домнещ са живеели 540 българи от Пловдивско-с.Голямо Конаре,с.Цалапица.Днес в с.Домнещ има около 5890 жители.Българите живеят главно в катуните Домнещ-Сърби и Домнещ де Жос(Domnesti de Jos),бившето българско село Сърби.В частта Domnesti de Sus също живеят българи заедно с румънци.
Комуна Жилава(Jilava)-12 110 жители румънци,роми-1263,българи,унгарци. Българите се приселват през 1806-1812 г.,1828-1834 г.,1876 г.Към края на 19 в. българите са били мнозинство в селото.През 1885-1886 г. част от тях се приселват в с.Пайку.В периода 1910-1920 г. в село Жилава са живеели 800 българи,по произход от Пловдивско и Никополско. Българите живеят в катуна Сърби.Говорът е от никополски български тип.
Комуна Чиорогърла-4914 жители
с.Чиорогърла(Ciorogarla)- румънци,българи,цигани.Българите произхождат от Тракия.
с.Дървар(Dirvari)-В периода 1910-1920 г. в селото са живеели 220 българи от Силистренско,които са били в процес на румънизация. Комуна Доброещ(Dobroesti)-6589-6647 жители румънци,българи,цигани.В периода 1910-1920 г. в село Доброещ са живеели 1200 българи от Русенско-с.Басарбово,с.Червена вода,с.Щръклево.Българи живеят в село Доброещ и в наши дни.
с.Фунден(Fundeni)-населено с румънци и българи
Комуна Глина-7147-7279 жители
с.Глина(Glina)-5150 жители румънци и българи
с.Къцелу(Catelu)-В периода 1910-1920 г. в селото са живеели 250 българи от Карнобатско,които са били в процес на румънизация.
Комуна Драгомирещ Вале-4265 жители
с.Драгомирещ дин Дял(Dragomiresti din Deal)-В периода 1910-1920 г. в селото са живеели 850 българи от Разградско.През 1917 г. в селото е имало 300 български къщи.
Комуна Тунар-3887 жители
с.Тунар(Tunari)-В периода 1910-1920 г. в селото са живеели 900 българи от Разградско.
Комуна Гъняса-4271-4380 жители
с.Гъняса(Ganeasa)-През периода 1910-1920 г. българите в селото са били мнозинство.По произход те са от Русенско-с.Щръклево,с.Червена вода и Тракия.Българите се заселват в селото през 1880 г.
(Bragadiru)-8168 жители румънци,роми и българи
Комуна Брагадиру
с.Булгару(Bulgaru)-населено с българи.Намира се между Брагадиру,Въртежу и Буда.
Комуна Петракиоая-2887 жители
с.Сурлар(Surlari)-В периода 1910-1920 г. в селото са живеели 240 българи.
Комуна Клинчен-5031 жители
с.Клинчен(Clincеni)-В периода 1910-1920 г. в селото са живеели 120 българи.
с Чутац(Ciutaci)-румънци и българи.В периода 1910-1920 г. в селото са живеели 160 българи от Македония и Разградско.Наричани са често-"арбанаси".Българи живеят в селото и в наши дни.Селото се намира в близост до Домнещ.
-В окръг Илфов,жителите от български произход са около 31 000.
Гр.Бръила(Braila)-211 000 жители.В периода 1910-1920 г. в града са живеели 800 българи от България и Македония.Тракийските българи,около 2000 са били напълно румънизирани.
-Предполага се,че във Влахия (Олтения и Мунтения) живеят около 200 000 жители от български произход,като значителна част от тях е румънизирана.
-Според румънска енциклопедия в Мунтения и Олтения(Влахия) живеят около 100 000 жители от български произход.
-Според български източници-200 000-250 000 българи във Влахия.
