Чуваши
Чувашите (чуваш. чавашсем) са народ,преки потомци на волжките българи.Те са основното население на Република Чувашия в състава на Руската Федерация.Общата им численост е около 1 500 000,от които 1 435 000 живеят в Русия.Най-големи общности от чуваши живеят в Чувашия-814 750,Татарстан-116 252,Башкортостан-107 450,Уляновска Област-94 970,Самарска Област-84 105,Москва-14 313 и др.Извън Русия най-много чуваши живеят в Казахстан-7301,Узбекистан-14 000 и Украйна-10 593.
В етногенезиса им участват древно-български племена (основно сувари),както и местни угро-фински народи(главно марийци).
От антропологична гледна точка болшинството от чувашите спадат към европейският тип.Според някои изследователи,монголоидните черти доминират в около 10,3% от чувашите,като 3,5% от тях са чисти монголоиди.63,5% са от смесен европейско-монголоиден тип с преобладаващи европейски черти.Чистият европейски тип се среща в около 21,1% от чувашите,а сублапоидния,в който се наблюдават и слаби монголоидни признаци в 5,1%.
По етнографски признак чувашите се разделят на три основни групи.
-Горни чуваши(вирял или тури)-В северозападна Чувашия
-Средни чуваши (анат енчи) -В Североизточна Чуваши
-Долни чуваши(анатри) -Южна Чувашия и на юг от пределите и.
Днешните чуваши говорят на чувашки и руски език.Чувашкият език се счита за единствения оцелял жив представител на булгарската група на езиците от алтайското езиково семейство.Той има три диалекта-горен,среден и долен.Езикът влиза в т.н.Волжко-Камски езиков съюз.
Италианския историк и фиолог Игор де Ракевилтц е на мнение,че чувашкият език не споделя много от общите характеристики на тюркските езици и може да се приеме като независим член на алтайското езиково семейство.Според Н.Егоров в развитието на съвременния чувашки език важна роля играят три компонента.Най-важен компонент е т.н. Среднобулгарски език,след това Горномарийският субстрат,главно проличаваш се в горния чувашки диалект и на края влиянието на казанско-татарския и мишарския език,които са наследници на кипчакският език. За Серебренников тясната връзка между древния булгарски език и днешния чувашки е несъмнена.Запазени думи от надписи на булгарски език се срещат само в чувашкия и не свойствени за други тюркски езици.
По религиозна принадлежност днешните чуваши са основно православни християни,но има и сред тях мюсюлмани,както и езичници.До покоряването си от руснаците,чувашите са били основно езичници.В тяхната религиозна система съществувало многобожие.Главен бог бил Тура-богът на небето.Южните чуваши го наричат Тура,а северните Тора.В много отношения той напомнял иранския Заратустра.Под него били множество от божества.Боговете на чувашите се деляли на добри и лоши.Езическият религиозен култ бил свързан бил тясно свързан с цикъла на земеделската работа и култа към предците.Древните чуваши вярвали в одушевлеността на природните обекти.
През 18 в. под руско влияние чувашите в голямата си част приемат православното християнство.Днес чувашите са най-големият народ от алтайското езиково семейство,който изповядва християнството.В наши дни съществуват и чуваши изповядващи сунитски ислям и езичници,които живеят главно в Татарстан.
Съществуват следните хипотези за произхода на чувашкия народ:
-булгаро-суварска,булгарска,суварска,добулгаро-тюркска,булгаро-марийска,автохтонна-скито-сарматска,финно-угорска и марийска,сувазска,хунска.
Суваро-булгарска теория:Тя се застъпва от историците А.Булатов,В.Димитриев,Н.Алмантая,които се основават на паралелите между религията и семейните отношения между суварите от 7 век и чувашите в по-късните времена,както и на аналогичната форма на религията сред булгарите през 8-13 век.
Булгарска теория:Пръв за булгарският произход на чувашите пише през 18 век В.Татищев в своята книга История Российская.Там той определя чувашите,като народ болгарски,живеещ около Казан.Те са останки от болгарите,които са живеели около Волга и Кама.През 40-те години на 19 век. чешкият учен П.Шафарик,основавайки се на историческите данни заключава,че чувашите са наследници на волжките булгари.Н.Ашмарин в изследването си"Болгары и чуваши",публикувано през 1902 г. прави следните изводи:Езикът на волжките българи е тъждествен със съвременния чувашки.Съвременните чуваши са преки потомци на волжките българи.Смесването на волжките българи със живеещите в съседство с тях фини,ги превръща в особена смесена раса,която е съхранила болгарския език и болгарскато национално название-чуваш още преди 10 век.За булгарският произход на чувашите говорят и татарските учени Х.Фейзханов и Н.Илмински,академик А.Куник,унгарският учен Б.Мункачи,финландеца Х.Паасонен,професор И.Смирнов и др.. Суварска теория:Нейни поддържници са Н.Марр,Н.Калинин,А.Смирнов и др.Те считат суварите като отделна етническа единица във Волжка България или като едно от основните племена живеещо в нея.За тях чувашите са преки потомци на суварите.
История на чувашите
Според някои историци началото на историята на съвременните чуваши трябва да се свърже с тази на племето Савири(сабири, субари,сивири, сувари) .Хипотезите за произхода на савирите са различни.Най-разпространени са тезите за техния булгарски,хунски или угро-фински произход.
Според Димитриев,в началото на нашата ера булгаро-суварските племена поради сушата напуснали родните си земи и се отделили от другите тюрки и се насочили в западна посока.Постепенно се предвижвали през Седморечието и Казахстан,където по това време живеели северноирански народи.През втори и трети век се оказват в Северен Кавказ,където попадат в средата на ираноезичните сармати и алани.Тук булгарите и суварите живеели около пет столетия и освоили навика на оседналия живот и земеделието.
Някои учени предполагат ,че савирите пристигат в Западен Сибир от Централна Азия заедно с хуните.Първоначалните им обитания бил района между планините Алтай и Урал.Първото известие за савирите дава Птоломей,който ги включва в списъка от народи,които населяват Сарматия.
През втората половина на 4 век савирите и техните земи попадат под властта на Хунската империя.Част от савирите се включват във военните походи на империя в западна посока.Според някои автори,савирите били една от основните военни сили в империята на рода Дуло.
Според някои източници,най-големия син на Атила Елак(453-455) е управлявал хуно-българското племе савири.Негови подвластни земи са били териториите на Панония.След смъртта му савирите се приселват в територията на днешен Дегестан в кавказка Русия и създават силно кралство.
През 5-7 век савирите са жиевеели главно в районите на Дегестан и Азербайджан,които граничат на изток с Каспийско море,а на запад с Кавказките планини.Там те живеят в съседство с други хуно-български племена,така и с алани и кавказки народности.В Кавказ савирите създават силно кралсво със столица град Варачан.Постепенно савирите се превръщат в значима военна сила в Кавказ. През 508 г. те предприели опостушителен поход в Кападокия и Галатия.През 515 г. савирите атакуват мощно Византия и Иран.През 521 г.византийският император Юстин I склонил савирският вожд Зилигд на война срещу персите.После той получил дарове от персите и с 20 000 войска нападнал Византия.Юстин сключил мир с персите,които по-късно разбили войската на савирите.През 527 г. савирите управлявани по това време от царица Боарикс слючили съюз с Византия.Други пък двама савирски вожда Глом и Тиранис сключили договор с Персия.Глом бил убит,а Тиранис пленен и изпратен в Константинопол.Савирите служили в персийската армия в кампаниите в периода 528-531 г.Те участвали и в ирано-византийската война за Лазика 550-556.
След средата на 6 век савирите са покорени от аварите,а по-късно от западните тюрки.През 7 век е налице процес на преобщаване на отделните савирски племена към големите български и хазарски общности. Земите на суварите около 632 г. попадат в границата на създадената от кан Кубрат Велика България,която заемала пространството между Азовско и Каспийско море.В резултат от покоряването на част от Велика България от хазарите,земите на савирите стават част от Хазарският хаганат. Към 670 г. част от суварите,заедно с други български племена под водачеството на кан Котраг се заселват в Средното Поволжие.
Суварите като хазарски поданици,участват на страната на хаганата във войната с арабите в периода 700-737.Суварските войски са напълно разгромени от арабите.През това време е налице нова силна миграционна вълна на сувари към Средното Поволжие.Постепенно започва процес на обединение на българските и сродните им племена в Поволжието.В резултат на това в началото на 10 век се появява държавното обединение Волжка България.Основни племена в държавата били барсилите,суварите и есегелите,които в процеса на своята консолидация и развитие оформили волжко-българската народност.
В Поволжието суварите освен с другите български племена,започнали и да се смесват с местните угро-фински народи,най-вече с марийците.Тяхните вождове се ползвали с голяма автономност в държавата,а град Сувар бил техният център и един от най-важните градове на Волжка България.
През 922 г. ислямът бил приет като държавна религия във Волжка България.Голямата част от суварите,начело със своите вождове отказали да приемат новата религия.В ислямска Волжка България суварите продължавали да се ползват с разширена автономност.
В периода 1236-1240 г. Волжка България била разорена и покорена от татаро-монголите.През 1242 г. тя станала част от Златната Орда,но се позвала с известна автономност.Волжките българи успели за известно време да възвърнат самоятелността си,но през периода 1391-1395 г. в резултат на похода Тимур татаро-монголите отново покорили Волжка България.
В периода 1437-1445 в резултат от кризата в Златната Орда било образувано Казанското ханство,което се смята за наследник на Волжка България,въпреки че е било управлявано основно от татарска аристокрация. През 15 век до средата на 16 век. предците на чувашите живеещи под управлението на Казанското ханство до голяма степен запазват своята обособеност и независимост.
Терминът чуваши за пръв път се появява в руски летопис през 1521 г.През 1551 г. земите на чувашите суварите са покорени от руснаците и влизат в състава на Русия.На следващата 1552 г. руснаците покоряват окончателно Казанското ханство.По този начин държавата волжките българи престава да съществува.
През 1670-1671 чувашките селяни участват в Селската война под ръководството на Степан Разин.Чувашите участват активно и в Селската война от 1773-1775 под водачеството на Е.Погачов,както и през 1842 г. в т-н.Акрамовско въстание.През 1913 г. дванадесет чувашки села от Ядрински окрът въстават против Столипиновата земеделска реформа.Този акт е известен като Атменско въстание.
На Националния чувашки събор в Симбирск през 1917 г. се учредява Чувашкото национално общество.На 24 юни 1920 г. се образува Чувашката автономна област.На 21 април 1925 г. е създадена Чувашката Автономна Съветска Социалистическа Република. През 20-те години на 20 век се обсъжда идеята за изменение на името на Чувашката АССР в Болгарска АССР и преименуването на чувашите в болгари.Поради ред причини идеята не се реализира.През 1937 г. е приета Конституция на Чувашката Автономия.
През 1990 г. Чувашката АССР е преименувана на Чувашка Съветска Социалистическа Република.През октомври 1990 г. Върховният съвет на Чувашия приема Декларация за държавният суверенитет.През 1992 г.Чувашката ССР е преименувана на Чувашка Република.Новата Конституция на Чувашката Република е приета през 2000 г.От 2001 г. името на републиката е Чувашка Република-Чувашия.В наши дни представители на чувашката интелегенция предлагат името на държавата да бъде Волжка Булгария.
