ГЛАВА II
Империята на европейските хуни(375-468).Създаване. Разцвет. Разпадане.
Баламбер(Баламер,Баламир,Булюмар)-363-378 .Счита се за основател на Хунската империя(Скития)в Европа-374/375.Роден е през 313 или 329 г.
Предполага се,че е потомък на владетелите на великата империя Хунну и принадлежи към рода Дуло. Той е баща Алп Бий и син на Джилки .
Информация за Баламбер(Балюмар)дават различни източници.Приск говори за "скитът Баламбер",който е основоположник на нова империя в европейска Скития.
Данни за Баламбер се намират в летописа на волжките българи "Джагфар Тарихъ".
Позовавайки се главно на историята написана от волжко-българския историк Гази Баба Худжа, "Гази-Барадж Тарихъ",тази хрониката дава следните сведения за Баламбер:
"Булюмар бил син на Джилки,кан на хоните,който бил убит при бунта си срещу владетеля Дугар,на който бил подчинен.Булюмар избягал с верните си хони и масгути на запад.Постепенно при преминаването през Седморечието, хоните и масгутите (масагетите) се разделили."
Волжко-българският поет Кул Гали,в "Хон Китабъ" пише,че"Булюмар много искал да остане в Седморечието, но племето на тюркмените се противопоставило. В Булюмар те видяли заплаха за своята независимост и затова започнали да го заплашват с война. Царят бил принуденда отиде при башкортите, които приели хоните и получили от тях названието"себерци" ("съюзници").
В страната Идел, при река Агидел(Волга), движението на хоните било временно прекъснато, защото тук се намирала също държавата на хонския род Буляр.
Последният неин владетел Джоке-Утиг бил починал наскоро. Децата му започнали да воюват помежду си и накрая предали царството си под управлението на Булюмар."
За тези събития пише и Гази Баба Худжа,в "Гази-Барадж Тарихъ".
" Когато новият хонски цар Булюмар установил в Буляр властта на своята династия и наредил да наричат Буляр [с името] Атил, булярските българи започнали да се наричат и "буляри" в памет на отдавнашната си служба на хонските канове. Към времето на идването на Булюмар в състава на българите влезли толкова много хонски родове, че българите възприели хонския език…"
В "Джагфар Тарихъ" е цитиран източник от неизвестен автор,според който,
"Булюмбар нарекъл Атил Бакил или Буляр и управлявал тук 30 години. Той би управлявал Буляр и по-дълго, но настъпила една страшна зима, а след нея - глад. Измрял почти целия добитък и много хора. Като искал да предотврати гибелта на целия народ, Булюмар повел хората си още по-далеч на запад. Хоните впрегнали в талигите си жените на мурдасите, защото се разпространил слух, че именно те със своето вещерство предизвикали първо суровата зима, а сетне - засухата. Заедно с хоните тръгнали множество хоти и утиги и нарекли в Кара- Булгар много реки и местности с названия от своята родина: Бозаулък, Самар, Тиганак, Орел, Агидел, Хингул и други…"
"Гладът принудил кана да тръгне на запад. Принуден да изостави своя стан в държавата Идел или Стария Туран, Булюмар със своите… преминал река Агидел(Волга), наричана от башкортите Атил в чест на масгутския герой Атиле или Атилкуш. Тукашните кара-масгути, които се наричали също саклани(алани), се опитали да попречат на това, но били разбити и начело със своя бий Боз-Урус избягали на Бури-чай(Днепър). Но българите, които се подчинявали на кара-масгутите, се присъединили към Булюмар , като видяли издигнат родния аски стяг на Барадж във вида на кълбо от червено кече със сноп разноцветни ленти над него."
Отново Гази Баба Худжа,в "Гази-Барадж Тарихъ"пише:
"Династията на Алан лекомислено отказала да признае властта на Атил(Държавата на Баламбер),надявайки се на помощ от Садум(Готското царство), и ядосаният Булюмар с голяма част от хоните,включително българите и моджарите, тръгнал към Шир (Дон) и Кара-Саклан (Причерноморска Скития )…"
В "Джагфар Тарихъ" е описана смъртта на Баламбер.Позовавайки се на неизвестен автор в летописа е написано,че Баламбер е умрял внезапно на пир,на който е бил провъзгласен за кан и бил сложил канската корона,донесена му като подарък от сина му Алъп-би.
От тези легендарни известия можем да предположим,че предвижването на хуните на Баламбер от Поволжието на запад е било причинено от глада,който се бил трайно настанил по тези земи.Това са годините 359-363.Придвижването на хуните по посока Европейска Скития е започнало около 363 г.
Във волжко-българската поема "Шан Къзъ Дастани'(Сказание за дъщерята на хана) за Баламбер пише:
"Но след смъртта на тоз Газан, междуособна пламна бран.Роднините му там били от тюpk и алп, от зли , по-зли! Затуй синът му Булюмар на Запад станал хонски цар. Саксин, Саклан, Шир, Бури чай ще помнят конски тропот, лай.Разбил румипци, син Алвар до Сула стигнал, хонски цар! "
"В ония стари времена - вражда повярва славни Булюмар - Газанов син, пръв вожд и цар! -сам в чужда вяра, сред Кашан. Спомни си, враг, разби го там! Повярва, помниш ли, синът на същия Газан възобнови род Хонски там. В награда бе изгнан - от кой? - от братя, чичовци безброй. Като изгнаник Булюмар след Слънцето безспир вървял. Достигнал степите Башкорт, край Хина почнал нов живот. И що? Със слава се покрил, киргизите той покорил. "
Според готския историк от 6 век Йорданес, около 370 г. хуните преминават Волга и нападат земите на аланите.Удърът върху аланите бил много тежък и те били напълно разбити.След успешната битка хуните вече контролирали Прикавказието.Покорените местни народи от ирански и кавказки произход се сляли с хуните.
С победените алани , хуните сключили стратегически военен съюз, който продължил почти 30 години.
Австрийският хунолог Ото Менхен-Хелфен в книгата си "Светът на хуните" пише:
" Хуно-аланският съюз гарантирал на иранския партньор в голяма степен независимост и голям дял от добитъка. Хуно-аланският съюз продължил три десетилетия."
По пътя си войските на Баламбер превземат и страната Барсилия.Предполага се, че това е станало около 370 г.Нейното основно население било съставено от племето барсили (басили,берсили,берсула), което било от прабългарската група и имало древноирански корени.
Според различни източници Берсилия се е намирала в северозападната част на Прикаспийската равнина, на територията на Северен Дегестан и Хипийските планини.Тя е била разположена близо до устието на река Волга и включвала части от Северен Кавказ.Предполага се,че държавата е съществувала от 2-3 век от н.е..На нейната територия до нашествието на хуните са живеели народи от сарматски и алански произход.Синоним на Барсилия била Първа Сарматия.Според Мурад Мохамедов,първото държавно обединение на територията на Кавказ било Барсилското царство.
Според летописа на волжките българи,живеещите в Прикавказието български племена също се присъединили към хуните.Те признали властта на Баламбер и рода Дуло.Преди това те били подвластни на аланския цар Боз-Урус.
Под водачеството на Баламбер в периода 370-375 г. хуните достигат до р.Дон.
Византийският писател Агатий от 6 век дава ценни сведения за хуните.
"Хунският народ в старо време живееше до Азовското море към изток, по на север от реката Танаис(Дон) и подобно на много други варварски народи живееха в Азия по планината Имеон.Всички тези народи се наричат общо скити и хуни,а частно според рода: котригури,утригури,ултизури,буругунди. Други пък другояче се наричаха,според отечеството и обичаите.Много време след това преминали в Европа,било,както се разправя,че някакъв елен ги довел, било то някоя друга нужда и преминали блатото,
дето то се излива в Черно море."
Йорданес пише-"Когато, както обикновенно става, хора от този народ -хуните тръгнали по вътрешния бряг на Меотида по лов.Ненадейно ,съгледали появяването на една сърна, която влязла в блатото,подходила малко,па се спряла,като по този начин им показала пътя.Ловците я последвали и преминали пеша през Меотидското блато,което те досега считали за непроходимо,като истинско море. Щом скитската земя била загледана от ловците,сърната изчезнала.Хуните,прочие,които не знаеха,че има и друг свят освен Меотидският ,възхитили се от Скития и остроумни каквито са си, помислили си,че някое божие откровение им е показало този до тогава никому неизвестен път. Те се върнали при своите,разправяйки им това,което е станало,хвалят Скития и убеждават своите.Те бързо се отправят към Скития по пътя,който им бил показан от сърната. Влизайки в Скития,принесели в жертва на победата всички,които срещнаха,а другите подчиниха,защото щом минали онова голямо блато повлекли със себе си, като някоя вихрушка от народи:алпицурите,итимарите,тункасите и боиските, които живееха по брега на океана в оная страна на Скития.Също и аланите,които в бой са им равни,обаче се различават от тях по човещина,начин на живеене и хубост."
През 375 г. войските на Баламбер нападат царството на гревтунгите и го побеждават.Гревтунгският (остготският крал) Ерманарих (Германарих)-(350-375 г.) изпаднал в отчаяние и ритуално се самоубил.Неговият племеник Витимир,сключва съюз с хуните с цел защита от аланите,но скоро бил убит в битка.След смъртта му много от остготите се присъединили към хуните.
Новият крал на на остготите Хунимунд,син на Ерманарих признал водачеството на хуните и станал техен съюзник.Някои готи продължавали съпротивата срещу хуните.Такива били тервингите или вестготите.След успешни битки хуните принудили през 376 г. вестготите на Атанарих да се оттеглят от района на Днестър чак в Прикарпатието.След това през същата година множество вестготи и остготи преминали Дунав и се заселили в Източната Римска империя.С брака си за внучката или племеницата на убития готски крал Винитар,Баламбер полага основите на силен хуно-готски съюз,който ще играе важна роля в съдбата на Европа през следващите няколко десетилетия.През 80- те години на 4 век на хуните било разрешено да се заселят в Панония като федерати.
Епископ Амбросий от Милано (374-397) в произведението си "Expositio secundum Lucam"написано през 378 г. дава сведения за сражения между хуни,алани и готи. "Хуните се нахвърлиха върху аланите,аланите на готите,а готите на тайфалите и сарматите."
Римският историк от 4 век Амиан Марцелин дава подробни описания на конфликта между хуни и готи.
"Хуните преминаха областта на съседното на гревтунгите аланско племе, което се нарича танаити,мнозина убиха и ограбиха,а остатъка принудиха да свърже съюз.Подпомогнати от последните,навлязоха с по-голяма смелост в обширната и плодородна земя на Ерманарих,един княз,от когото поради многото му геройски дела се бояха съседите му.Макар че нападението го изненада,той се опита дълго време да се противостои.Накрая той предпочете да превари със самоволна смърт пропадането на държавата си.След неговата смърт Видимир беше избран за княз, който с помощта на едно хунско племе ,на което плащал пари се противопостави на аланите.При едно поражение Видимир паднал в битката.След смъртта на Видимир готите отстъпиха чак до Днестър,който тече между Дунав и Днепър."
Марцелин описва едно нападение на хуните над вестготите.В следствие от това нападение вестготският княз Атанарик заел един лагер на брега на Днестър,до Гревтунгската Долина и проводил Мундерих,Лагриман и други благородници да наблюдават неприятеля. Хуните обаче предположили,че зад авангарда ще има армия,затова предпазливо се укрили и по време на ясна месечина през нощта преминали реката на едно плитко място. Веднага нападнали Атанарик.Нападението сполучило и Атанарик трябвало да се оттегли с известни загуби в близката планина.Той въздигнал отбранителна стена от брега на Герас до Дунав през земята на тайфилите.
Йорданес в своята история "Гетика" пише за събития около 375-376 г.
"Винидар бил покорен,но управлявал самостоятелно и малко след това дори продължил да атакува съседите си.Баламбер,хунският княз,повикал при себе си сина на великия Хунимунд, който спомняйки си за клетвата си за вярност, стоеше още с голяма част готи под властта на хуните.След като подновил съюза с него, потеглил с войска към Винидар. Във време на дългото сражение отначало победил Винидар. Мъчно е да се опише ,колко много той изби от хуните.Но в крайна сметка бил победен. Баламбер долазил до реката Ерак(Тилигул),хвърлил стрела против Винидар, ударил го в главата и го убил."
"Баламбер, кралят на хуните се оженил за Вадамарка,внучката на готския управител Винидар."
Подобни сведения дава и Амиан Марцелин.
"Въпреки това, Амал Винитарий запазил всичките знаци на своето господстване. Освободил се от властта на хуните,повел войската си в пределите на антите,но още в първото сражение бил победен.После той си отмъстил на антите жестоко.Кралят на хуните Баламбер не можел да толерира това. Повикал Гезимунд,син на великия Гунимунд и повел войска срещу Винитар.В първото сражение победил Винитар,но на третият път при река Ерак,Баламбер изпратил стрела и го убил в главата.После взел за жена племеницата на Винитар Вадемарка и станал господар на покорените готи."
За събитията от този период пише и византийският историк от 4 век Сократ
Схоластик.
"Скоро след това варварите (готите) влезнаха в приятелска дружба помежду си и бяха отново победени от други варвари -техни съседи,наречени хуни и бяха изпъдени от технте селища."
Историкът-теолог Орезий живял през 4 век съобщава следното:
"Пред готите се изправили хуните, най-страшните от всички със своята свирепост.Когато готите видели този войнстващ народ,те се изплашили и започнали да спорят с кралете си как да избягат от този враг.Ерманарих, кралят на готите,който въпреки, че бил победител на много племена бил притеснен от пристигането на хуните.
Ерманарих бил стар и болен,не можал да понесе набезите на хуните и починал. Смъртта му дала възможност на хуните да овладеят източната страна на царството му,където живеели остготите."
"В тринадесетата година от управлението на Валенс (377/78),за период от кратко време, се случиха много печални събития.Хунската раса, дълго време живееща в непрестъпни планини, внезапно се надхвърли върху готите,които изпаднаха в повсеместна паника и избягаха от старите си жилища. Готите,бягайки,преминали Дунава и били приети от Валент без никакъв съюзен договор."
Съществуват и данни за нападения на войските на Баламбер по територията на Източната Римска империя.Той бил нарушил сключеният с римляните мир и опустошил много римски градове и земи.Римляните му отправили послание да спре нападенията, като му обещали 300 либри злато ежегодно.Той отговорил,че причина за нападенията му били липсата на продоволствия.
Предполага се,че столицата на държавата на Баламбер се е намирала около река Днепър,близо до днешния град Киев.
Баламбер умира през 378 г. Ако се доверим на "Джагфар Тарихъ",той е починал по време на пир.Навярно е бил отровен.Някои учени оспорват неговото реално съществуване.Според други, той е съществувал, но е предвождал само ограничена част от хуните.
