Първите сведения,които получаваме от европейски летописци свързани с хуните посочват,че те са живеели на изток от река Волга, като по това време тази територия е била част от Скития.
Средновековните автори,които са били съвременници на хуните в периода 4-7 век, в мнозинството си ги описват като скити.
Скитите са били народ от иранската група,която населявала територията между Западна Монголия,Средна Азия,Източна Европа и достигала чак до Балканския полуостров.Скитите са се формирали като етнос в Централна Азия в периода 800-600 г.пр.н.е.,като се разселват постепенно на изток и особено на запад.Те са говорили на скитски език,който е бил от източния клон на иранските езици.
Византийският историк от 5 век.Приск назовава поданиците на Атила -скити,а самият него като "Крал на Скития".
Римският историк Зосим от 5-6 век пише:"Някакъв варварски народ от скитските народи отвъд Дунава се подигна.Той по-напред не бе известен,а тогава ненадейно изпъкна. Хуни им викаха на тях или пък ги наричаха Царски скити."
Римският духовник и историк Джером от 4-5 век също свързва хуните със скитите
Някои историци, в подкрепа на скитската теза,посочват факта,че хунските котли, върхове на стрели, копия не са се различавали от тези на скитите.
Римските историци Теместий, Клавдиан и Прокопий наричат хуните масагети. Масагетите са били ираноезични племена, които са живеели на север от Персия. Те също са потомци на скитите.
Гръко-египетският географ от 2 век Птоломей, пише за Chuni като едно от сарматските (скитските) племена.
Според друга теория хуните са наследници на племената юечжи.Смята се,че юечжи са наследници на тохарите, като по-късно участват във формирането на народността на кушаните. По-късно те създават империя и управляват територията на древна Бактрия.
След като са разбити от хунну , те мигрират в няколко посоки.Основната група от юечжи се заселват по долината на р.Или и в Седморечието.От Седморечието юечжи се насочват към Согдиана и Бактрия.Тук те са наречени Аси.Основават Кушанската империя (1 в.пр.н.е.-3 век).
Юечжи са били европеиден народ.Според руския учен Якобсон,те са спадали към Скито-Сибирската култура.Други автори също поддържат тезата за скитския произход на юечжи. Дори за тях има определение като Горноалтайски скити.
По пътя си на запад, на територията на днешен Казахстан юечжи се смесват с
ирански племена.
Съществува хипотеза,че името uechji е тъждествено на uti,т.е. на утигури, едно от основните хунски племена.
Привърженици за тезата за връзката между хуни и юечжи са Пулейбланк,Зуев, Буудберг,Менгес,а в България Д-р Ж.Войников. Всъщност тази тези се нарича "Тохарска теория за произхода на хуните".
Според канадския учен Едвин Пулейбланк, юечжите са били индо-европейци и са говорили тохарски език.Политическите им институциии били близки до тези на хуните.Върховната титла при тях била Сихоу или Иапгу.Те имали обичай напълно да си бръснат главите,нещо свързано с култа към Луната. За тях била характерна изкуствената деформация на главата от кръгов тип.Той поставя знак за равенство между юечжи,хвар и хуните.
Поддръжници има и т.н. "Тюрската теория" за произхода на хуните.
Тюркската теория за произхода на хуните,съответно и на българите и други сродни на тях племена не се основава на логико-историческия подход,а на идеологическият.Това от своя страна води до неизбежна неистинност.
Тя се основава на предположението за съществуването на някакъв пратюркски етнос, част от който,вероятно са били и хуните.
Слабите места на тази теория,освен идеологическия момент е,че не съществува и един исторически документ,който да посочва,че хуните са тюрки и техният език е бил тюркски. Мнозинството от техните съвременници ги описват и определят като скити.
Също така няма никаква логика и дори звучи абсурдно хуните да се смятат за народност от тюрски произход. Данни за съществуването на хуните имаме още преди Новата ера.Разцветът на Империята Хунну е била през 3 в. пр.н.е. до 1 век.Към средата на 2 век , хуните са вече на границата на Европа.По всички характеристики хуните са скитски народ с вероятна монголоидна примес.
Същевременно първото писменно упоменаване на понятието тюрки се отнася за 6 век.То е свързано с писмо на китайския император до кагана на Тюркският каганат (552-745).
Тюркоезичното население започва да се формира през ранното Средновековие на територията на Средноазиатското Междуречие.Съществена роля за това играе появата на Тюркския каганат.Учените приемат формирания по това време тюркски език, като част от алтайското езиково семейство.
Възможно е част от днешните т.н. тюркскоговорящи народи да са потомци на хуните,но обратното е в разрез на историческата логика.
Историческият летопис на волжките българи "Джагфар Тарихъ",дава своя версия относно произхода и началната история на хуните.
Според летописа, първоначално предците на хоните (хуните),наричани именци обитавали земите в Големи Рум( Мала Азия,Сирия,Северен Ирак,Израел) и Малки Рум (Балканският полуостров).Арабите разбили именците от областта на река Кубрат (Ефрат) в Големи Рум и повечето от тях отишли на изток към Малки Рум (Балканите). Именците продължили на североизток и достигнали до реките Ака-Идел(Ока),ръкав на Волга и Шир (Дон).Там се състояла битка между тях и местните мурдаси( сармати). Именците победили и продължили на изток, като достигнали до Хин.Част от именския род Дуло останал в Ура (Скития).Хората от племето имен живеели по двата бряга на река Амул (Амур).Под водачеството на Иджик,част от именците се приселили в Планините Хон (Северен Китай).
Именците се смесили с местните народи и дори възприели техния език.Така възникнал народът на хоните (хуните).
Инджик имал потомък Тигин или Хин Батър.Кътаите(монголите) нападнали стана на Хин Батър и избили всички хони, които били в него.Жената на Хин Батър успяла да хвърли сина си в река Дуло в едил голям котел.Един елен дошъл на водопой и закачил котела с рогата си като отнесъл момчето в Седморечието.Царят на масгутите (масагетите) Мар го приютил и отгледал.Момчето било наречено Газан и се оженило за дъщерята на Мар.
Като пораснал Газан заедно с масгутите, нахлул в хонското царство и хоните преминали на негова страна.
След като Газан отблъснал хинците отвъд река Кубанец,последвало 400 годишно съжителство между хони и масгути (масагети),под ръководството на рода Дуло. Масгутите били скитски народ и имали ръководно положение в държавата.
При Джилки,потомък на Газан, хоните се присъединили към монголския вожд Дугар.Войските на Дугар разбили тези на Джилки при р.Аргун на границата на Китай с Русия и последният бил принуден да се подчини.Скоро след това Джилки се разбунтувал,но отново бил разбит и убит.
Неговият син Балюмар (Баламбер) избягал с верните си хони и масгути на запад, като преминал през Междуречието.
Двете най-силни хонски племена били хоти или хотраги (кутригури) и утиги или утяк (утигури).След разгрома на хоните от чинците (китайците),тюрките и сербийците при Хин Батър,хотите и утигурите се разбягали в различни страни.Хотите се заселили на река Соб или Собил (Субъ), десният й приток Байгул и левите и пръстени-Сасъ Идел и Торасд.Те били под водачеството на Туба. Хотите изнасяли най-хубавите в света самури (собол,булгар).
Утигите (утигурите) се заселили западно от хотите (кутригурите) между Идел и Адигел (Волга).Тук те се смесили с мурдасите (сарматски народ) и възприели от тях земеделските навици.
Кама Тархан,пълководец на Хин Батър станал цар на утигите и покорил всички съседни арски сарматски племена и хотите.Той нарекъл своята държава Итил. Потомците му управлявали 300 години до идването на Баламбер."
Според предложената версия хуните са потомци на европеидно население-т.н. именци, които са населявали териториите на Мала Азия,Месопотамия и Балканите. От Балканския полуостров те мигрират на изток, където се смесват със синдите (скитите или друг индо-ирански народ).По-късно те се приселват в района на Алтай, където се смесват с местни народи и се формира нов (хонски)хунски етнос.
Историческият летопис на волжките българи дава и своя версия за произхода и родината на древните българи.
Държавата Самар (Шумер) била родина на българите.Тя била потопена във вода в следствие на Потопа.Оцелелите самарци (шумерци) приминали Сакланско море (Черно море) и се заселили в Джалда (Крим).Приселниците били наречени кимерци. Постепенно в Самар (Шумер, Месопотамия,дн.Ирак) арабите станали мнозинство,като само българитe продължавали да говорят на самарски (шумерски). Българите говорещи арабски били наречени берджули,барджиийци (персийци).Върховната власт над българите заемали т.н.сардари.
Българите тръгнали от Самар на изток към Хин при шестте планини (Алтай).Там те образували държава Хон под водачеството на Хон Улан.Техни съседи били кътаите (монголците).
Хонският вожд Кама Батър образувал държавата Буляр и голяма част от българите го признали за кан и започнали да му служат.Тогава вожд на българите бил Бесер Бий и по неговото име хоните (хуните) започнали да наричат българите бесермени (барсили).Така ги наричали и тюрките и урусите.Друга част от българите получили названието бурджани и живеели в Джураш (Североизточен Кавказ,дн.Дегестан),трети в Темен (Приазовието),четвърти около Шир (Дон),пети в Кара Саклан (Северното Причерноморие).
Версията на волжките българи,подкрепя тезата за индо-европейския произход на древните българи.
Формирането на народността на древните българи е бил продължителен и сложен процес.В периода 4-7 век,освен сарматски племена и хуни в етногенезиса на българите влизат и готи (германи),славяни,келти,както и някои тюркоезични и кавказки племена.