Предговор
В българската история има много бели полета.Едно от тях е свързано с историята на българите в периода преди Аспарух и основаването на т.н. "Дунавска България ".Беше наложена в съзнанието на българина една фалшива година на основаване на българската държава-681 г.,като бяха пренебрегнати много исторически източници, които опровергаваха това.
Нихилизмът у нас стигна връхната си точка с определянето на древните българи като " малък,див,чергарски народ от тюркски произход" .Народ появил се от нищото,от дивите планини на Северен Кавказ и степите на Приазовието. Народ, без история и култура,създал държавица между Дунава и Балкана,благодарение на случайността,на здравословните проблеми на византийския император Константин Погонат, и на паниката,която била обзела войската му след мистериозното му оттегляне от бойното поле.
Зададох си въпроса:Възможно ли е това да е истината?
За намирането на отговор на този въпрос си поставих за цел да събера доказателства , с които да оборя тезите на нихилистите за " малкия, див народ без история."
С оглед изпълнението на целта, си поставих задача да открия достоверна информация за българите,техните водачи и държавни образувания на територията на Европа преди Аспарух и емблематичната 681 г.
В "Скритата имперска история на българите-(IV-VII в.)",излагам фактите и заключенията, до които достигнах свързани с историята на българите в периода от средата на 4 до края на 7 век. Навлизайки по-дълбоко в темата с голямо учудване установих,че върху много от въпросите,на които търсех отговор са работили авторитетни чужди и български учени,като:Ото Менхен-Хелфен,Едуард Томпсън, Стивън Рънсимън,Блазиус Клайнер,Ганчо Ценов,Кирил Милчев,Васил Златарски и други,които са стигнали до почти същите заключения.
За съжаление откритията им свързани с този тъмен период от българската история не са получили гласност в българското общество по донякъде обясними причини.
Предлагам на Вашето внимание събраната от мен информация за владетели и вождове на древните българи от основаването на т.н.Хунска империя (Скития) в Европа през IV век,до частичното и възстановяване и превръщане във Велика Булгария при каган Кубрат през VII век.
ГЛАВА I
Произход и формиране на етноса на древните българи.
Произходът на древните българи е дискусионен и в наши дни.Той е бил обект на спекулации от страна на наши и чужди учени през времето и често е поставян под сянката на политическите интереси.
За изясняването на този въпрос е необходимо да се насочим към корените на формираната през периода 4-7 век в Европа общност на древните българи.
Основен етнически фактор при формирането на древнобългарската народност са племена от огромното сарматско семейство.
Сарматите са ираноезични племена,обитаващи от 3 в.пр.н.е. до 4 в.,а и по-късно района от река Волга на изток до р.Дунав.Тази територия е известна по това време като Сарматия и е позната също така като западната част на Голяма Скития.Най-известни и силни сарматски племена били аланите,роксолани,аорси, масагети, савромати,барсили,есегели,язиги,агацири,сираки и др.
Сарматските племена имат западноевразийски произход и са част от голямата конфедерация на ираноезичните племена.Те са много близки в много отношения със скитите и вероятно са техни наследници.Сарматите са говорили на скитски език, който е представлявал индо-европейски език от източно-иранското семейство.
Сарматите имали кавказоидна външност. Антропологически сарматите се отнасяли към брахекефалните европеиди, с характерни широки,кръгли глави.Съвременните автори,акцентуват върху тяхната външна красота и добродетели.
Те не живеели в градове и дори нямали постоянно местообитаване. Живеели в лагери,превозвали имуществото си от място на място,като търсили по-добри пасища.Предвижвали се на коне и каруци.Върховната власт при тях била в ръцете на т.н. Скептух.Предполага се,че сарматите са били зороастрийци и са се прекланяли пред слънцето.
Сарматите били отлични бойци.Силата им била тежката конница,а основни техни оръжия били меча и копието.
Характерна особеност на тяхното общество бил високия статус, който заемали жените в него.Според легенда,сарматите произхождат от смесването на жени-амазонки и скитски мъже.
Предполага се,че родината на сарматите е територията между р. Дон и Урал. През 6 в. пр.н.е. те започват миграция по посока запад.Около 1 век сарматите заемат вече територията от река Вистула в днешна Полша до устието на река Дунав,на изток до река Волга,а на юг до Кавказ,Каспийско и Черно море.
През 1 век сарматите в съюз с германски племена започват атаки срещу Римската империя.До 3 век те са доминираща сила по Северното Причерноморие.Ситуацията се променя през 3 век,когато сарматите са нападнати и разбити от идващи от запад готски племена.Под сарматски контрол остава територията между Азовско море,Волга и Кавказ.
В пространството между Азовско море и Каспийско море бил формиран Източно Сарматски съюз между аорси и сираки.Около 2 век тези племена били погълнати от набиращия сила Алански съюз,водещо място,в който заемали аланите.
Аланите са ираноезично,сарматско племе.Били описвани като неукротими, храбри,вечно войнствени.Те живеели в Предкавказието,Северното Причерноморие, и дори в района на Долен Дунав.След като покорили съседните сарматски народи, постепенно аланите им наложили и името си.
В резултат на хунската инвазия през 4 век,част от сарматите и аланите стават съюзници на хуните,а други се присъединяват към готите , по пътя им на запад. Аланите и сарматите играят ролята на авангард на хуните при усвояването на територията от Азовско море до Алпите.
Според "Джагфар Тарихъ",на въпрос на халифа Омар,относно произхода и родината на българите Бат Баян отговаря,че предци на българите били основно сакланите (сарматите) и те са населявали земята,която преди това се е наричала Балънджер (Барсилия),Джеремен или Себер.
Другият основен елемент при формирането на народността на древните българи са хуните (хунугурите),които под водачеството на вожда си Баламбер се появяват в Европа през 4 век.
Хуните са били съюз от военизирани групи,често обединяващи се с нови , с цел засилване на тяхната мощ.В състава на хуните влизали различни етнически групи,които признавали властта на техния вожд,но се ползвали и с относителна самостоятелност.Водачите на хуните набирали от покорените народи воини,които да участват във военните им набези.
Характерно за хуните е изкуствената деформация на черепите.Това е било присъщо и за други народи в Централна Азия като юечжи и кушани. Характерно за тези племена било поддържането и на големи стада добитък , коне , овце , патки и други.
Спорен е въпросът каква е била титлата на хунските вождове.Ако приемем,че те са наследници на хунну,то вероятно тя е била Шанюй или Каниу.Други възможни варианти са Каган,Кан (Хан),Балтавар,Канас.Всъщност не е известен нито един съвременен на хуните исторически документ, който да посочва титлата на хунския владетел.
Докато въпроса за произхода на сарматите не буди съмнение,то този за хуните предлага различни трактовки и спекулации и в никакъв случай не е изяснен напълно.
Сред историците е популярна тезата на френския историк-ориенталист Жозеф дьо Лин,който идентифицира хуните с народността хунну (Xiognu) от китайските хроники.
Според него, през 2 век,част от народа хунну,който дотогава векове наред е живял на територия обхващаща големи площи от Северен Китай и Монголия, бил притиснат от войствените китайски съседи и мигрирал на запад по посока Северен и Западен Казахстан . В края на 2 век се установил около река Волга.На този народ хунну са наследници и хуните.
Така наречените "Силни хунну" се заселват около реките Емба и Волга, а "Слабите хунну" в Седморечието.Това са днешните територии на Северозападен Казахстан.Там протича процес на смесване на хунну със скити,сармати и угори и води до формирането на нов хунски етнос според някои историци.
Народът хунну има дълга история.Данни за него има от периода 16 в. пр.н.е. до 5 век . В периода 3 в. пр.н.е. до 1 век съществува силна Хунну империя в съседство с Китай,с когото били доминантни сили в района и водели множество войни.
Според английския учен-ориенталист Харолд Бейли и полския учен Хенрик Янковски хунну (Xiongnu) са били народ от ирански произход.
Според английския учен-ориенталист Харолд Бейли и полския учен Хенрик Янковски хунну (Xiongnu) са били народ от ирански произход.
Американският учен Кристофър Беквит смята, че хунну имат връзка със скити,саки,согдианци и други северно иранци.
Унгарският лингвист Янош Хармата отбелязва,че имената на племена и царе сред хунну са ирански.Езикът им е бил скитски и е част от източно-иранското семейство.
Други автори посочват,че езика на хунну бил много близък до езика на ираноезичния народ саки.
