Bulgarnation.com
Скритата имперска история на българите (IV-VII век)
                                           Ивелин Савов
Басич (Басих) и Курсих 395-404/407
       Хунски вождове от края на 4 и началото на 5 век. Осъществяват мощна военна кампания по посока Кавказ, Армения, Персия и Източната Римска империя през 395 г. Достигат до Тигър и Ефрат, където са отблъснати от персийските войски.
       Басич и Курсих сключват съюзен даговор с римляните в Рим през 404 или 407, който имал антиготска и в известна степен и антивизантийска насоченост.
      Ото Менхен-Хелфен в "Светът на хуните" пише:
     "През 395 г. големи хунски войски пресекли Дон около неговото устие, насочили се на югоизток и навлезли от Кавказ в Персия и римските провинции на юг и югозапад от Армения.Една група от тях унищожила района на юг и югозапад.Когато пресекли Ефрат,римляните ги атакували и унищожили.Друга група, предвождана от Басич и Курсих се отправила по долината на Тигър и Ефрат до Стасифон.Когато разбрали,че Персийската армия идва срещу тях, те се обърнали назад.Една част от тях била разбита, а друга се изтеглила в Азербайджан и се насочила към Каспийските врати.
      Трета група унищожила Източна Мала Азия и Сирия.
      Римляните и персите сключили съюз срещу хуните.През 397 г. няколко хунски армии отново атакували Римска Армения,но били отблъснати.Причина за нападенията бил гладът в страната на хуните.По време на кампанията те отвлекли множество добитък и отвели със себе си хиляди пленници."
    "Chronicle of Edessa" съобщава: "В годината 395 г.,месец юни, хуните достигнали Осроен,Северна Месопотамия.В дните на императорите Хонорий и Аркадий синове на Теодосий Велики,цяла Сирия била дадена в хунски ръце, благодарение на предателството на перфекта Руфинус и безразличието на генерал Адаи.Накрая, римляните убили Руфинус, съветника на императора в това време, когато стоял в краката на императора, защото бил причина за нашествието на хуните.Те (хуните) взели много пленници и опустошили страната, като дошли чак до Едеса."
       Византийският историк от 6 век Йоан Ефески в "Ecclesiastical History" пише:
      "В тази година хуните нападнаха земята на римляните и разориха всички райони на Сирия (Месопотамия).Когато преминали Ефрат, мостът бил отрязан и римската войска ги обкръжила от всички страни, като ги унищожила и нито един хун не се спасил."
       "Liber Chalifarum" съобщава следното:"В тази година проклетите хуни дошли в  страната на римляните и достигнали до Сорен,Армения,Месопотамия,Сирия, Кападокия и Галиция.Те взели много пленници и ги завели в тяхната страна. Същевременно те се спуснали към бреговете на Тигър и Ефрат в територията на  персите и достигнали до столицата им.Опустошили района и взели много пленници. Когато узнали, че срещу тях идват персите, побягнали назад.Персите ги преследвали и ги разбили.Те взели от хуните разграбеното и освободили 18 000 пленници."        Според римския посланик в двора на Атила Ромулус "Басич и Курсих били в Рим за сключване на съюзен договор с римляните.Те били хора от кралски скитски произход и ръководейки огромна армия настъпили към земята Медея.Те преминали през пустинна страна, пресекли блато и вървяли петнадесет дни, преминавайки  планини и се спуснали в Медея.Персийската войска ги нападнала, докато те грабили земята, като хуните били принудени да отстъпят и да се приберат у дома.
       Приск допълва,че "когато персите контраатакували, хуните отстъпили.Голяма част от ограбеното било върнато."
       Отново Ото Менхен- Хелфен пише:
      "Вождовете на хуните (Басич и Курсих) били дошли в Рим за да сключат съюз.Това станало през 404 или 407 г.по времето на император Хонорий.В резултат от съюзният договор много хуни били наети в римската армия.През 406 г. римският генерал Стилчо нанесва поражение на Радагаисус с помощта на хунски наемници."
       За по нататъшната съдба на Басич и Курсих след 407 г. няма никакви данни.

Улдин(Улдес,Донат,Юлдус хан)-390-412. Приема се за първият исторически  известен владетел на империята на хуните. Баща на Ругила,Октар и Мундзук.Вероятно  е син на Баламбер или на Алп Бий.Лидер на западните хуни, живеещи най-вече в  Панония.
      Управлява по времето на византийските императори Аркадий и Теодосий.
      Според римския поет Клаудиан през 392 г. "хуните пресекли Дунав и се  присъединили към германските врагове на римляните."
      През 394 г. по неизвестни причини,  съюзът между хуните и аланите се разваля. Водени от водача си Саул,голяма част от аланите около Дунав се присъединяват  към източно-римския император Теодосий .Започва разпадането на Хуно-аланският съюз.Част от аланите достигат през 406 г. в Галия заедно с новите си съюзници вестготите. Друга част от тях остават в Панония заедно с хуните.
       Историкът Оросиус пише, че след 402 г. отношенията между хуни и алани били  доста изострени.
     Според византийския историк от 7 век Йоан от Антиохия, хуни участват в похода на император Теодосий през 394 г срещу узурпатора Евгений.Тези хуни били от т.н.  Тракийски хуни.Техният брой бил няколко хиляди и били римски федерати.
      От това сведение можем да заключим,че през 394 г. не само алани, но и някои хуни дезертират от хунската държава по посока на Източната Римска империя.
       През  400 г. армията на Улдин побеждава край Дунав в района на Нове (дн.Свищов) остатъците на войската на бунтовника Гаинас, който е убит. Улдин  изпраща главата му в Константинопол, за което получава високо възнаграждение.
       Според Ото Менхен-Хелфен в 400 г. Улдин бил предводител на хуните в  Мунтения,в източните части на днешна Румъния.
        През 405 г. Улдин изпраща войска в помощ на Западната Римска империя срещу  готите.На следващата 406 г. хуните помагат на римляните да разбият войската на  готският вожд Родогаст.През 408 г. Улдин навлиза с войска в Мизия и води битки  срещу готите.
        Лангобардският теолог и историк от 8 век Павел Дякон в "Historia Romana" пише;          "Срещу Радагайс римляните наеха двама езичника - готският пълководец Сар и хунският Улдин"
        Созомен-византийски историк, също пише за събития от 408 г. свързани с Улдин.        "През лятото на 408 г. предводителят на живеещите над Истър (Дунав) варвари  Улдис, възползвайки се от заетостта на източните римляни с визиготите на Аларик и с персите нахлу с многобройна войска през реката и разполагайки се на лагер до  границите на Тракия, превзе с помощта на измама мизийския град Кастра Мартис (дн.  гр. Кула в България).  
        Извърши нападения и над Тракия, като горделиво не искаше да сключи съюз с  римляните.С малочислени войски командирите в Тракия не можели да изтласкат хуните назад.Римският военен началник направил мирно предложение към Улдис, който отговорил показвайки изгряващото слънце и заявил,че за него е много лесно,само да пожелае да покори всяка област на земята,огряна от светлината.
       Същевременно той произнесъл заплахи и изискал голям дан,на който би бил  доволен.В противен случай щял да продължи войната.
       Скоро след това част от собствените хора и командири на Улдис,подмамени от  щедростта на императора и думите на регента Антиох, напуснали своите войски и се  присъединили към лагера на римляните.
       При тази ситуация,Улдин едва успял да се спаси, като избягал на другия бряг. Голям брой от от неговата войска била пленена, като съществена част била от  племето скири."
       През 409 г. император Хонорий повикал 10 000 хуни на помощ срещу готите.  Същевременно някои хуни се присъединили към визиготите на Атаулф срещу римляните.Всичко това говори, че по това време хунската държава все още не е била достатъчно централизирана и отделните племенни вождове можели да си позволяват и самостоятелни действия.
      Според някои сведения,около 409 г. хуните отново пресекли Дунав и атакували  Тракия.
     За Улдин австрийският историк Ото Менхен- Хелфен пише:
    "След Баламбер,Улдин е първият хун, който е упоменат писмено. В 400 г. Улдин е бил управител на хуните в Мунтения, източната част на днешна Румъния.Когато при метежа на Гайнас(399-400),той и неговите готски последователи се опитали да преминат границата, то Улдин не мислил, че е безопасно да позволи на варварите с техните войски да преминат Дунава.Той събрал своите войски и атакувал готите. Кратката, но кръвополитна битка завършила с победа на хуните.Гайнас бил убит. След единадесет дни неговата глава била поставена в Константинопол.Сражението се е състояло вероятно около Нове (Свищов), място на Дунава на пътя към столицата.
     През зимата на 404/5 г. Улдин нападнал балканските провинции на римляните.
     В края на 405 г. готите атакуват Италия и превзели значителни територии, като се приближили към Рим.Римският генерал Стилчо се обърнал за помощ към Улдин и през 406 г. бил слючен съюзен договор.Около Фаисули хунските наемни войски обкръжили готите на Радагаисус, като последният се опитал да избяга,но бил заловен. Това станало през април 406 г.Хуните избили много готи,а заловените били продадени в робство.На запад властта на Улдин достигнала до бреговете на Дунав в днешна  Унгария." 
       Римският посланник в двора на хуните Олимпиодор, който е изпратен от  император Хонорий през 412 г., пише ,че крал на хуните бил Донат, който имал  невероятно умение да стреля с лък и бил коварно измамен и убит.
       Това известие предизвиква полемика сред историците, които се занимават с  хуните.                                                                                                         
       Според някои историци Улдин и Донат са различни личностти,които са  управлявали по едно и също време.Има и мнения, че Донат за малко е властвал след  Улдин.
       Аз застъпвам тезата, че Улдин и Донат са идентични, като не изключвам и  възможността дори и Мундзук,бащата на Атила и Бледа да бъде включен към този  общ персонаж.
       Улдин (Донат) умира през 412 г.  Има сведения,че е коварно убит в следствие на заговор, най-вероятно поръчан  от византийците.
        В митологичната поема на волжките българи "Сказание за дъщерята на хана"има интересно легендарно сведение, което според мен може да се свърже с Улдин (Донат).
       "Разбил румипци, син Алвар до Сула стигнал, хонски цар!  ---В ония стари времена - вражда Авар закла без жал Алвар - премъдър, славен хонски цар. ' Домогвал се -  какъв разкол! - към власт, към слава, към престол.  Поканил го на весел пир, повтарял му Авар безспир, че иска да го почете пред поход срещу франките.  Да носи, казал му,  безчет богати жертви за успех. Тъй Бог не ще отвърне лик от замисъла им велик.   Алвар пристигнал при Авар, : като при брат, а не при цар. Приел го онзи с почит в Ат на  Сула, в главния си град.Алвар дружинници не взел - при брат на гости бил поел, а  само четири жени.
        На брат си вярвал той така,че взел на пира за ръка сина си малък Аудан -   деветгодишен малчуган.Тъп и доверчив, наивен бил! Но този весел, славен пир  завършил страшно - нож връз нож! -злокобно звъннали среднощ.  Убийци прати му  Авар -заклаха царя си Алвар! Жените му не пощади,макар че бяха те алп-бий. От  черепа на роден брат направи жертвен скъп черпак.С таз чаша бързо се опи - утеха  търсел, може би.. Препуснал бързо Аудан далеч от чичо си - в Кашан. Всевишният се  възмутил, невръстното момче спасил.В гори, по хълми крил се вред, назвал се Ат - о,  град проклет! Да не забрави рода свой  ,нарекъл се и Дуло той."   
       След смъртта на Улдин властта над хуните поема изцяло брат му Харатон.


    

NEXT
Шеста част
NEXT
Шеста част
Web Page Maker, create your own web pages.