Кряшени

"Кряшените"(кряшены,кряшенняр,krashens,kerasen) са потомци на християнизирани волжки българи.Те се заселват в Поволжието в периода 7-8 век.Бившата съветска власт ги причислява към волжките "татари ",които също са от волжко-български произход.

Населяват основно Татарстан,Башкортостан,Удмутрия, Марий Ел,Челябинска област,Оренбургска област,Кировска област и Самарска област,както и големите градове като Санкт Петербург.

"Кряшените " приемат християнството на няколко вълни.Първата обхваща периода от втората половина на 16 век до началото на 17 век,а втората първата половина на 18 век.Преди това те са били мюсюлмани или езичници.Самото название кряшени означава християни.В преброяването от 1926г.,като кряшени са се обявили 101 400.Днес кряшените по неофициални данни в Русия са около 300 000,а по официални са 24 668.

Езикът им спада към булгаро-кипчакската група на тюркският език.

Новата руска власт признава правото на кряшените за самоопределение.Кряшените желаят да бъдат отделени от татарите и да се признаяг за отделен народ (булгари),който според тях е пряк наследник на волжките българи.Като аргумент за това е факта ,че по-голямата част от тях преди покръстването са били езичници-тангристи.

В Република Татарстан,според последното преброяване кряшените са 24 700 ,но по неофициални данни те са над 200 000 и са около 8% населението на републиката. Населяват основно следните райони-Заински,Чистополски,Елабугски,Мензелински,Пестречински-285,Мамадишки-1891,Кукморски-1087 и др.В Заински район има 20 кряшенски села,а в цялата република техните селища са около 200.

Численост на кряшените в Република Татарстан по данни на преброяването от 2002 г.

г. Казан 2123 0,2%

г. Азнакаево 4

г. Алметевск 185 0,1%

г. Бавли 1

г. Бугулма 8

г. Буинск 3

г. Елабуга 1197 1,7%

г. Заинск 91 0,2%

г. Зеленодолск 26

г. Лениногорск 2

г. Набережние Челни 3439 0,8%

г. Нижнекамск 3277 1,5%

г. Нурлат — -

г. Чистопол 258 0,4%

Агризский район 8

Азнакаевски район 1

Аксубаевски район — -

Актанишски район — -

Алекееевски район 47 0,2%

Алкеевский район — -

Алметевски район 523 1,4%

Апастовски район -

Арски район 7

Атнински район 6

Балтасински район 161 0,5%

Бугулмински район — -

Буински район — -

Верхнеуслонески район 16 0,1%

Високогорски район 17

Дрожановски район — -

Елабужски район 262 2,4%

Заински район 86 0,5%

Зеленодолски район 43 0,1%

Кайбицки район 5

Камско-Устински район 2

Кукморски район 1087 2,0%

Лаишевски район 21 0,1%

Лениногорски район 111 0,5%

Мамадишски район 1891 3,9%

Менделеевски район 652 2,1%

Мензелински район 56 0,2%

Муслюмовски район 3

Нижнекамски район 954 2,5%

Новошешмински район 6

Нурлатски район 69 0,2%

Пестречински район 283 1,0%

Рибно-Слободски район 113 0,4%

Сабински район 26 0,1%

Сармановски район 343 0,9%

Спасски район 1

Тетюшски район — -

Тукаевски район 658 2,2%

Тюлячински район 15 0,1%

Черемшански район — -

Чистопольски район 151 0,7%

Ютазински район 12 0,1%