Българите в Австралия
Австралия
Население-21 507 000 Територия- 7,692,024 km2
Етнически състав: англичани (36.1 %),австралийци (35.4 %),ирландци (10.4%), шотландци (8.9 %), италианци(4.6 %), германци (4.5 %), китайци (4.3 %), индийци (2.0 %), гърци (1.9 %), холандци (1.7%) и др.
Столица:Камбера-370 000
Брой на австралийските граждани от български произход
-Според преброяването от 2006 г. в Австралия живеят 4 870 българи.
-Според неофициални данни броят на българите в Австралия варира около цифрите-10 000,12 000 и 20 000.Тези цифри не включват българската емиграция от Македония.Предполага се,че броят на австралийските граждани от български произход е около 220 000 души и е около 1% от населението на страната.Тук са включени и емигрантите от Вардарска и Егейска Македония.
Според преброяването от 2006 г. българите живеят в следните австралийски щатове:
Нови Южен Уелс-810
Виктория-810
Южна Австралия-390
Куинсланд-270
Западна Австралия-210
АСТ-30
Тасмания-20
Северна територия-10
-Броят на българите по градове е следния : Мелбърн - 755, Сидни - 700, Аделейд - 370.
-Основата на българската общност в Австралия се състои от македонски българи.В преброяванията те са записани главно като македонци,гърци и австралийци,а някои от по-старото поколение и като българи.
-Според данните на Австралийското бюро за статистика,40 222 австралийски граждани са родени в Република Македония.Родените в Гърция,които са се декларирали като македонци са 2856.
-Според данните от преброяванията броя на самоопределилите се като македонци в Австралия е следния:
" -93 570 от македонски произход-2011 г.,83 978-2006 г.
" -40 655 родени в Република Македония-2006 г.
" -67 833 говорят на македонски език-2006 г.
" -35 805 43,7% са родени в Австралия-2001 г.
" -2 919 3,6% са родени в Гърция-2001 г.
-Според македонски данни в Австралия живеят между 100 000 и 200 000 македонци.
-Повечето от т.н. австралийски македонци са православни християни,но има и малък брой мюсюлмани и методисти.Като македонци-мюсюлмани са се определили 2161.
-Егейските македонски българи в Австралия в болшинството си в преброяванията се самоопределят като гърци или австралийци.Това показва,че сред тях елинистичната идея силно доминира над новата македонистична.Сред старото поколение има и хора,които пазят спомена за българският си произход.
-Според Peter Hill,в Австралия днес живеят около 50 000 егейски македонци,като към тях той не включва славяноговорещите,които се самоопределят като гърци.Около 2,5% от привържениците на МПЦ са родени в Гърция.,3153 от родените в Гърция определят езика се като македонски,а 2919 считат че са от македонски произход.Тези данни показват,че само 3,6% от т.н. македонци в Австралия са по произход от Егейска Македония.
-Според гръцки източници,през периода 1952-1975 г. основно от Западна и Централна Егейска Македония в Австралия се изселват около 75 000 гръцки граждани,които са 35% от общият брой на гръцките емигранти.Голямата част от тях са всъщност македонски българи.
-Някои данни сочет,че реалният брой на егейските българи в Австралия днес е между 82 000 и 90 000.
-Македонският език или по-точно македонският диалект на българският език е десети по говоримост в Австралия.През 2006 г. 67 833 жители на Австралия говорят на македонски.От тях 38 826 са родени в Република Македония,27 051 в Австралия,3 152 4,4% в Гърция и 908 в Югославия.
-Днес българите в Австралия говорят на български,македонски български диалект,английски,гръцки.
-В наши дни,австралийските граждани от български произход имат македонско,гръцко,австралийско или българско самосъзнание.
История на българската емиграция в Австралия
Първите български емигранти се установяват в австралийските щати Куинсланд и Тасмания още след Априлското въстание. През 80-те години на 19 век започва и преселение на българи от Македония в Австралия с цел печалбарство .Те се насочват най-вече към Нов Южен Уелс и Виктория. След Илинденско-Преображенско въстание от 1903 година в Австралия се заселват стотици българи от Македония и Южна Тракия. Българите от тази вълна се заселват основно в района на град Пърт, Западна Австралия.
През 1907 година в Австралия емигрират около 100 българи, предимно от Великотърновско, които се заселват в Аделейд , Мелбърн и Сидни. Те са предимно градинари и изкупуват заблатените земи на Фулъм, близо до Аделейд, и ги превръщат в плодородни градини. През 1920 година много българи от великотърновско се заселват в Австралия и работят като градинари.През тези години започва и да се формира и българската колония в Мелбърн.
През този период пристигат и нови емигранти българи от Егейска Македония,които искат да спечелят пари и след това да се върнат по родните места.
След 1928 г. в Австралия пристига голяма група българи с намерение да препечели добре за няколко години и да се завърне в България. Най-много градинари идват от селата Страхилово, Пейчиново, Асеново и по няколко семейства от Павел, Иванча, Обединение, Драганово, Сашево. Поради световната икономическа криза 1928 - 1930 г. не успяват да съберат пари за обратния път и остават в Австралия. С голямо трудулюбие и пестеливост закупуват земя в кварталите Фулам и Фулам Гарденс на Аделаида. Превръщат мочурливите земи в зеленчукови градини изграждайки оранжерии за домати, чушки и други зеленчуци
Преди Втората световна война се забелязват две вълни на емиграция от Македония.Едната е от 1924 г.,а другата е след 1936 г..До 1940 г. броят на македонските българи в Австралия е около 6000,мнозинството,от които идват от районите на Лерин,Костур и Битоля. През този период ,мнозинството от македонските емигранти в Австралия са се самоопределяли като македонски българи.
През 1936 г. в Австралия се създава клон на Македонската патриотична организация.Нейните членове са пробългарски настроени роялисти и националисти.През 1939 г. в Пърт,Западна Австралия ,пробългарски настроени емигранти от Македония с леви убеждения създават организацията "Единство".Първи председател на организацията е Георги Дженев.В ръководството дейно участие взимат и Кирил Ангелков и Ильо Малков.
Налагането на комунистическата диктатура в България след Втората световна война принуждава стотици българи да поемат към Австралия . Според някои сведения броят на тези емигранти е около 1000 души.Тези български емигранти се заселват най-вече в района на Сидни.
След Втората световна война и Гръцката гражданска война много македонски българи от Егейска Македония напускат Гърция и се заселват в Австралия,най-вече в районите на Richmond and Footscray. Те са най-вече бивши бойци на победената ДАГ и членове на техните семейства,както и т.н. деца бегълци.Те са били насилствено принудени от гръцките власти да напуснат бащините си огнища и да търсят спасение на чуждо място.Голямата част от тях са били левичарски настроени.Част от тях са били с македоно-българско самосъзнание,но е имало и такива,които въпреки че говорят на македонски български диалект са се декларирали за гърци.Това са били най-вече представители на т.н. гъркомани или бивши служители нв Гръцката армия.Те посещават гръцки политически и културни дружества и остават далеч от набиращата сила македонистичната пропаганда.
На 25 август 1946 г. в гр.Пърт,Западна Австралия се провежда конференция под ръководството на местното емигрантско българо-македонско дружество "Единство".На събитието са поканени и други македоно-български организация от цяла Австралия.На конференцията се взима решение за създаване на обединена организация под името "Македоно-Австралийски Народен Съюз"("Macedonian Australian peoples League").Организацията обединява най-вече про-български и про-югославянски настроени хора с леви,про-комунистически убеждения.За неин пръв председател е избран Кирил Ангелков,а за секретар Ильо Малков."Македоно-Австралийският Народен съюз"просъществува от 1946 до 1957 г.В периода на съществуването си той действа като прокомунистическа организация на емигрантите от Македония.Създадени са 53 негови клона.Центърът на МАНС е в Пърт,където действа мастния клон "Единство".
През периода на съществуването на МАНС(1946-1957),излиза и първият вестник на македоно-българската емиграция в Австралия-"Македонска Искра".Той отначало е орган на дружесвото "Единство" в гр.Пърт,но постепенно се превръща в общ за МАН.Издава се на литературен български език, с латински букви и на английски.Вестникът е прокомунистически и проюгославски,но факта че се издава на литературен български език,издава националното самосъзнание на издателите му.
През 60-те и 70-те години на 20 век,югославските власти окуражават своите граждани да търсят работа в чужбина.Много югославски граждани от Вардарска Македония решават да заминат за Австралия.Пикът на емеграцията са първите години от 70-те на 20 век.Те се заселват основно в индустриални райони като Wollongong и Newcastle, в предградието на Melbourne,Thomastown и предградието на Sydney,Rockdale. Много македонски българи се заселват в изолирани райони като Port Hedland.Значителна част от емигрантите са земеделци и започват да се занимават със земеделие.Това е всъщност и най-голямото групово заселване на македонски българи в Австралия.Емигрантите идват главно от районите на Битоля,Ресен,Охрид,Преспа и Струга.Тези емигранти се изселват от Югославия главно по икономически и по-малко по политически причини.Обикновено работят в някоя частна фабрика или в някое държавно предприятие.Мнозина работят по изграждането на канализацията,тунелите и в други строителни работи.Емиграцията от Вардарска Македония е съпътствана със засилването на про-югославската пропаганда в районите в Австралия с " македонски общности".Мнозинството от т.н. вардарски македонци демонстрират в действията си симпатии към политиката на комунистическа Югославия.На събиранията и по клубовете на емигрантите ,често се виждат югославски знамена,комунистически партийни символи и портрети на Тито.Членове на емигрантите са работели и като служители на югославските дипломатически тела.Югославската идея цялостно обсебва дейноста на македонските общини,клубове и църкви.В тези години македонската идея все още е подчинена на югославската,но въпреки това постепенно набира сили.
Емиграция от Вардарска Македония към Австралия отслабва през 80-те години на 20 век,но отново се засилва след разпадането на Югославия.След 90-те години,главно по икономически причини нови хиляди емигранти от вече появилата се Република Македония поемат към Австралия.Както и вълната от 60-те и 70-те години и тази е обсебена от македонистичната идея.
През 1975 г. нов поток от емигранти от България пристига в Австралия. През 1976 българите от България наброяват 1743 души.Те са добре образовани и са главно от по-големите български градове, най-вече от София.
След демократичните промени,в началото на 90.те години на 20 век,нова вълна от българи потегля към Австралия. Повечето от тях са с висше образование в областта на информатиката и инженерните науки.Те се заселват най-вече в района на Сидни и Мелбърн.
Австралийските българи създават свои дружества: Австралийско-българско дружество "Младост" - Канбера, Българо-Австралийско дружество "Родина" - Канбера (от 2007), Българско дружество "Родина" - Пърт (от 1993), Българско дружество - Бризбейн, Българско дружество - Мелбърн, Българско женско дружество "Баба Тонка" - Мелбърн, Българско културно, социално и патриотично дружество "Родина" - Сидни (от 1979)], Българско културно-просветно дружество - Аделейд (от 1949).
Български учебни заведения са: Българско неделно училище в Мелбърн (от 2005), Неделно училище към Българското просветно дружество в Аделейд, Школа за хореография и художествена гимнастика "Перо".
Българската православна общност е официално установена в Австралия през 1950 г..Българските православни църкви в Австралия са част от Българската източноправославна епархия в САЩ, Канада и Австралия.Български църковни общини са: Българска източно-православна църква "Св. Петка" - Аделейд (от 1968), Българска източно-православна църква "Св. Иван Рилски" - Сидни, Българска източно-православна църква "Св. св. Кирил и Методий" - Мелбърн.Днес много от църквите,които са били под диоцеза на БПЦ,са преминали към новосъздадената и все още непълно призната МПЦ.
Според данни от 2006 г., 48 084 австралийски граждани принадлежат към МПЦ.В наши дни има повече от 40 македонски православни църкви в Австралия,както и 3 манастира и две катедрали.Те са под юрисдикцията на МПЦ.Манастирите са Свети Прохор Пчински/Saint Prohor Pcinski of Donnybrook, Свети Наум Охридски/Saint Naum of Ohrid of Kinglake и Света Петка/Saint Petka of Kembla Grange. Катедралите са Свети Климент Охридски/Saint Kliment of Ohrid of Red Hill and Macedonian Orthodox Cathedral- Свети Кирил и Методиј/Saints Cyril and Methodius of Rosebery .В Мелбърн има две македонски протестански църкви.В града има и македонска методиска общност.В Източен Престън има македонска униатска църква.Македонска баптиска църква има в Сидни,а в Реджънт има баптиска общност. През 1975 г. в Сидни е основана Македонската църква "Свети Кирил и Методий".
Егейските българи построяват църква в Queanbeyan и издигат храм в Manjimup. Основните организации на егейските македонски българи са the "Macedonian Aegean Association of Australia" и the "Richmond Aegean Macedonian Cultural and Sporting Association.