Българи в Турция
Мала Азия
Област Бурса
Гр.Бурса(Bursa)-1 950 000.В града има колония на българия-мюсюлмани,част от която е съставена от торбеши от Вардарска Македония.Счита се,че в Бурса е града с най-голямата колония от български турци в Турция.Само приселниците от края на 20 век са около 50 000.
Окръг Мудания
с.Дерекьой(Derekoy)-790 жители българи-мохамедани и критски турци
Окръг Инегьол
Гр.Йенидже(Yenicekoy)-11 509 жители турци,българи-мюсюлмани.Помаците са приселници от смолянското село Чавдар (Касъмица) от годините 1912 и 1925.Днес те представляват 1/3 от населението на града и живеят основно в Дере Махала.
с.Каранкьой-основано от българи-мюсюлмани от района на Ксанти-Гърция.
Окръг Караджабей
Гр.Караджабей(Karacabey,Михалич)-54 300 жители.В града има общност на българи-мюсюлмани,които се заселват в града през 1885 г.Най-вероятно са от с.Змеица-Девинско.
Окръг Османгази
с.Гюндоуду(Gundogdu)-2308 жители.В селото живеят,потомци на бежанци турци от Драмско и на българи-мюсюлмани от Воденско от 1924 г..
Окръг Гемлик
с.Шахинюрду(Sahinyurdu)-508 жители.Населено с българи-мюсюлмани,потомци на бежанци от България и Гърция от периода 1920-1922 г.
Окръг Орхангази
Гр.Орхангази (Orhangazi)-57 000 жители турци,кавказки народи,българи-мюсюлмани,албанци,лази и др.Българите-мюсюлмани се заселват в периода 1951-1974 г. и идват от България и Македония.
гр.Сьольос(Soloz)-населен с българи-мюсюлмани от Змеица-Девинско
гр.Йени Сьольос(Yeni Soloz)-населен с българи-мюсюлмани от Джирновица и Пепелаш-Драмско и Липор-Воденско,Гърция.
-Българи-мюсюлмани живеят и в окръг Кестел
Област Коджаели
Окръг Карамюрсел
Гр.Карамюрсел(Karamursel)-47 170 жители местни турци-манави,балкански турци,бошнаци,българи-мохамедани,лази,грузинци,черкези,кримски татари.
Гр.Ялакдере(Yalakdere)-населен основно с българи-мюсюлмани,потомци на емигранти от Воденско-Гърция.
-В окръга живеят размесено турци,бошнаци,българи-мохамедани,черкези,кримски татари.
-Гр.Измит(Izmit)-300 000 жители. В града има общност на българи-мюсюлмани,като част от нея са торбеши от Вардарска Македония.В Измит живеят и много български турци.
-В окръг Дариджа също живеят българи-мюсюлмани
Област Ялова
Гр.Чифликкьой(Ciftlikkoy)-Намира се до гр.Ялова,на азиатското крайбрежие на Мраморно море.През 80-те години на 19 век в бившето село са заселени голямо количество севернокавказки бежанци,основно карачаевци и дегестански народи.Днес карачево-балкарците наброяват около 100 семейства.Много от тях живеят в наши дни в Истанбул.
-В Област Ялова живеят турци,българи-мюсюлмани,авари,черкези,лази,грузинци,кюрди,бошняци,татари,карачайци и др.
Област Измир
гр.Измир(Izmir)-3 100 000 жители населен от турци,българи-мохамедани,роми,кюрди,бошняци,евреи,гърци,други.През 60-те години на 20 век,1289 жители са обявили за майчин език помашки,а 560 български.Част от българите-мюсюлмани са торбеши от Вардарска Македония.Значително е присъствието на българи-мюсюлмани от Разложко,Тъмръшко и от други селища от Родопите.В града има огромна колония от български турци.В Гр.Измир,в района Гюлчешме живеят компактно и около 200 семейства карачаевци и балкарци.
Окръг Газиемир
Гр.Газиемир(Gaziemir)-12 000 жители.Голямо предградие на Измир.Населен основно с българи-мюсюлмани,потомци на бежанци от Тамръш,Михалково,Чурен и др.
Окръг Кемалпаша
с.Юкари Къзълджа(Yukari Kizilca)-2225 жители.Най-голямото село в окръга населено с българи-мюсюлмани,емигранти от Богутево-Родопите.В селото живеят и други етноси.
с.Курудере,Назаркьой(Kurudere,Nazarkoy)- 349 жители населено с българи-мюсюлмани,емигранти от Средните Родопи и Богутево.
с.Байрамли(Bayramli,Ешен,Кадрие)-150-231 жители населено с българи-мюсюлмани,емигранти от Средните Родопи-Дреново и Богутево от 1899 г..
с.Бешпънар(Bespinar,Хамидабат)-141 жители населено с българи-мюсюлмани,емигранти от Лакавица ,Богутево и Дреново от времето на Балканската война.
с.Ашан(Ashan)-населено с българи-мюсюлмани,емигранти от Средните Родопи и Богутево.
с.Камберлер (Kamberler,Меджедие)-През 90-те години на 19 в. в селото се заселват 16 семейства от Богутево-Родопите.
с.Йене Курудере(Yenikurudere)-основано от приселници българи-мюсюлмани от с.Хамидие,Драмско,които се заселват в селото през Балканската война и през 1923 г.
-Окръг Кемалпаша е с най-голямата концентрация на българи-мюсюлмани в Областа.Повечето произхождат от Източен Рупчос и от Девинско.
Окръг Байъндър
с.Чънардиби (Кавакалан,Османие)-911 жители.Основано от приселници българи-мюсюлмани от от селата Дряново и Лъкавица-Асеновградско,Острица и Богутево през 1897 г.
с.Аланкайъ(Alankiyi)-населено с юруци и българи-мюсюлмани от Рупчос.Първото заселване на българи-мюсюлмани в селото става през 90-те години на 19 век.По-късно има заселване и от селата Балабан,Чавдар,Касъка.Днес само старите хора говорят на родният си език.
с.Зейтиналан-в селото има общност на българи-мюсюлмани
Окръг Йодемиш
с.Чаиркьой(Cayirkoy)-населено с българи-мюсюлмани.Според някои сведения,през 30-те години на 20 в. в селото са живеели и българи-християни в процес на турцизация.
-българи мохамедани живеят в окръг Дикълъ(Dikili)
-Българите-мохамедани,които живеят по бреговете на Егейско море са приселници от родопските села Корница и Брезница.
Област Маниса
Окръг Маниса
гр.Маниса(Manisa)-282 000 жители турци,българи-мохамедани.Според някои данни българите мохамедани в града са десетки хиляди.Те са представени най-вече от македонските торбеши от районите на Дебър,Река,Струга,Скопие,Тетово,Велес,Струмица,Делчево,
Ресен,с.Горно Врановци и помаци от Златоград.Спорид някои данни,днес само броят на македонските торбеши в града е около 20 000.Те се приселват в Турция през 50-те години на 20-век.В наши дни те са запазили местното си българско-македонско наречие и характерен фолклор.Работят главно в строителството.В града съществува "Здружение на македонците-мюсюлмани".
с.Карааачлъ,Караагач (Karaagacli)-2306 жители населено с българи-мюсюлмани и малко черкези,албанци и юруци.Първите българи-мюсюлмани пристигат по времето и след Руско-турската война.Има приселници от 1900 г,от времето на Балканската война,от края на 20-те години на 20 век,от годините 1930 и 1950 и от началото на 90-те години на 20 век.Голямо е присъствието на емигранти от Корница-Неврокопско,които се приселват в селото в началото на 20-те години на 20 век (45 семейства).В селото има и емигранти от родопските села Брезница,Господинци,Долно Дряново,Касъка.Представителите на последната вълна от емигранти,говорят съвременен български език,който определят като български.Поминък-основно лозарство.
с.Айваджик (Ayvacik)-28 жители населено с българи-мюсюлмани,приселници от с.Богутево-Родопите.Заселват се в селото през 1900 г.Община Маниса.
гр.Селимшахлар(Selimsahlar)-1440 жители българи-мюсюлмани,емигранти от с.Брезница-Родопите.
Окръг Сома
гр.Тургуталп или Киразалан(Turgutalp)-9584 жители населено с българи-мохамедани,приселници от с.Богутево- България от 1877-1878 г. и български турци.
Окръг Демирджи
с.Бардъкча(Bardakci)-482 жители.Населено с българи-мюсюлмани,потомци на приселници от Доспат,с.Касъка (Казяк).Всичките жители говорят на български диалект.
Окръг Саруханлъ
гр.Колдере(Koldere)-3823 жители населен с българи-мюсюлмани,емигранти от Средните Родопи.
Гр.Хаджърахманлъ(Hacirahmanli)-населен с българи-мюсюлмани
с.Хюсеинташ-населено с българи-мохамедани
-В Окръг Акхисар има села,в които живеят приселници българи-мюсюлмани от с.Касъка.
-В гр.Маниса и района живеят около 250 000 приселници от България-български турци и българи-мюсюлмани. Българите-мюсюлмани са най-вече от района на Гоце Делчев,Средните Родопи (Чепеларе,Хвойна,Широка Лъка,Богутево,Острица,Дряново,Лакавица,Брезница,Корница ) .Предполага се,че торбешите от Вардарска Македония са около 80 000.
