Българи в Турция
Мала Азия
Област Балъкесир
1 130 276 жители
Окръг Балъкесир
Гр.Балъкесир(Balikesir)-315 436 жители турци,българи-мохамедани,роми,черкези,татари.Има колония в града на българи-мюсюлмани от Доспат.
с.Тойбелен(Toybelen)-312 жители.Населено с българи-мюсюлмани.Бивше българско-християнско село.Потомци на бежанци от селата Джирновица и Пепелаш-Драмско,Гърция от Балканската война.Според други данни селото е населено през 1923 г.
с.Ташкесии(Taskesigi)-42 жители.Населено с българи-мюсюлмани.Бивше българско-християнско село.Потомци на бежанци от от Доспат и Сърница.Селото е малко,доста от жителите му живеят в Балъкесир.Днес населението говори на турски.
Окръг Гьонен
71 804 жители
гр.Гьонен(Gonen)-42 428 жители турци,черкези,роми,българи-мюсюлмани,татари,грузинци-мюсюлмани и други.Голяма част от жителите на града са приселници от България.Български турци живеят в махалите"Търново","Плевен" и "Османпазар".Българите-мюсюлмани са пришълци от околните села.Днес Гьонен е значим център на местните мюсюлмани от български произход.
с.Хасанбей(Hasanbey)-1601-1691 жители българи-мохамедани.Местните са потомци на приселници от Бяла Слатина,с.Буковец,с.Тлачене,с.Чомаковци,с.Петревене,с.Поповица в Северна България от 1877,1878,1879,1884 г. и от Драмско-Гърция след Балканските войни.В селото живеят и емигранти от с.Плетена-Неврокопско и с.Орехово-Асеновградско.Най-старото и голямо село населено с българи-мюсюлмани в района.Жителите на селото говорят на български език,близък до съвременният.Селото има училище от 1907 г.,в което днес се обучават около 270 ученика..
с.Саръкьой(Saraclar)-230 жители.Общински център.В селото живеят местни турци,български турци от Шуменско,българи-мюсюлмани и албанци.Българите-мюсюлмани и българските турци идват в селото след Руско-турската война.
с.Ходул(Hodul)-281 жители,населено основно с българи-мюсюлмани,потомци на емигранти от родопското село Дреново след Съединението.Според Реджеп бей,местните са приселници от с.Лъкавица-Асеновградско.Намира се в община Саръкьой.
с.Хафъзхюсеинбей(Hafizhuseyinbey,Елбислик)-населено с 1109 жители българи-мюсюлмани,емигранти от т.н.Драмски Чеч и Кавалско (Куртлу,Кьосеелмас )от 1923-1924 г.Населението общува на български и турски.В селото има училище,в което се обучават 110 ученика.Поминък-добив на ориз и животновъдство.Намира се в община Саръкьой.
с.Хавутча,Бадемли(Havutca)-населено с българи-мюсюлмани,потомци на бежанци от Гърция от 20-те години на 20 век(Кавалско,Леринско),Македония(Дебърско),България-Пловдивско.Според някои данни,в селото живеят и турци-бежанци от Силистренско,Търновско,Шуменско и Румъния.Намира се в община Саръкьой.
с.Кавакалан(Kavakalani)-81 жители.Населено с българи-мюсюлмани,потомци на бежанци от Асеновградско,които се заселват по времето на Руско-турската война или през 1897 г..Намира се в община Саръкьой.
с.Дъшбудак(Disbudak)-213 жители.В селото живеят местни турци-юруци и български турци от Разградско и Варненско,както и българи-мюсюлмани от Пловдивско и Скопско-Македония.Българите мюсюлмани се заселват в селото по времето на Балканската война.Според някои сведения,българите-мюсюлмани са мнозинство в селото.Намира се в община Саръкьой.
с.Коджапънар,Коджабунар(Kocapinar)-населено с 520 жители,основно българи-
мюсюлмани,емигранти по времето на Балканската война от Неврокопско и
Драмско,най-вече от селата Барутин,Фъргово,Крибул,Кочан,Абланица,Жижево,Борино,
Джирновица,Пепелаш.В селото живеят и малко бошняци,както и турци от Русенско и Румъния. Бивше българско християнско селище.В селото има училище от 1926 г,в което днес учат 28 деца.
с.Читак,Чатак(Catak)-населено с 106,133 или 161 жители,основно българи-мюсюлмани,потомци на бежанци от с.Фъргово-Неврокопско.Бивше българско християнско селище.От 1988 г. е обявено за село.
с.Сьоют(Sogutkoy)-населено с 269 жители,основно българи-мюсюлмани,емигранти от България,вероятно след Балканската война.В селото живеят и малък брой емигранти от Косово,както и турци-мухаджири.Жителите на селото са потомци на бежанци от Дедеагачко,Суфлийско,Халилбей-Драмско,Пловдивско,Шуменско,с.Кочан-Неврокопско,с.Чепино Баня,с.Бабяк-Разложко.Бивше българско християнско селище.
с.Куртлу(Kurtlu)-населено основно с българи-мюсюлмани,потомци на бежанци от района на Кавала-Гърция.
с.Думаналан(Dumanalani)-населено с 105 жители българи-мюсюлмани,приселници от Пловдивско от края на 19 и началото на 20 век.
с.Инджирли(Incirli)-92 жители.Населено с българи-мюсюлмани.Основано в началото на 20 век.
с.Аладжаолук(Alacaoluk)-65-93 жители българи-мюсюлмани и български турци.Жителите са потомци на бежанци от периода 1899-1901 г. от Търновско,Омурташко,Никополско,Русенско,Разградско,Скопско-Македония.Селото е основано от българи-мюсюлмани.
с.Чакмъш обасъ или Чъъмъш-105 жители,български турци и българи-мюсюлмани.Потомци на приселници от Пловдивско,Думаналан и Борово-Асеновтрадско.
с.Акчапинар(Akcapinar)-172 жители българи-мюсюлмани,потомци на бежанци от Пловдивско,Драмско,Плевенско след Руско-турската война,както и малък на брой местни турци-манави.Днес в селото все още има хора,които говорят на български.
с.Калфа,Калфакьой(Kalfakoy)-В селото живеят 80 семейства или 296 жители.Населението е съставено от местни турци-манафи,потомци на бежанци български турци от Омурташко,Чирпанско,Търновско,Разградско,Свищовско,Търговишко,българи-мюсюлмани от Пловдивско и Драмско-Гърция,грузинци-мюсюлмани.
с.Атъджъоба(Aticioba)-177 жители българи-мюсюлмани от Пловдивско и български турци от Омурташко.Местният краевед Акшън Коюнджу,счита че в селото се заселват помаци от с.Орехово-Асеновградско през 1893 г.
с.Бостанджъ(Bostanci)-959 жители.В селото жвеят местни турци-манафи и юруци,български турци от Старозагорско и Търновско,приселници от Гюмюрджинско-Гърция,българи-мюсюлмани от Пловдивско,Гърция и Скопско-Македония,албанци от Прищина-Косово,черкези.Помаците от Гърция се заселват в селото през 1924 г.
с.Тахталъ(Tahtali)-39 жители турци-юруци и българи-мюсюлмани от Наречен-България.
с.Юрук Кечидере(Yurukkecidere)-79 жители.В селото живеят потомци на бежанци българи-мюсюлмани от Пловдивско и малко български турци от Търновско.
-Според турските краеведи Таджеттин Аккууш и Йозер Кьопели,в 20 селища в окръга има помашко присъствие.
-Според турски данни,в Окръг Гьонен балканските турци преобладават в 36 села,помаците в 8,черкезите в 13,грузинците в 7,кримските татари в 1,местните турци юруци в 26 и манави в 8.
Окръг Ердек
34 700 жители
гр.Ердек(Erdek)-21 600 жители населен от турци-местни манафи и от Крит,българи-мюсюлмани,черкези,цигани,бошняци.Българите мюсюлмани са представени от приселници от Мъгленско-Гърция от 1924 г. и от торбеши от Тиквешко-Македония.
с.Юкарияпъджи(Yukariyapici)-1126 жители българи-мохамедани,приселници от района на Кавала-Гърция (с.Кокала)-1924 г.През 19 в. в селото са живеели полупогърчени българи.
с.Белкъш,Йеникьой(Belkis,Yenikoy)-271 жители българи-мохамедани,приселници от района на Кавала-Гърция- 1924 г.
с.Баллъпънар(Ballipinar)-487 жители българи-мохамедани,приселници от района на Кавала- Гърция (с.Кокала)-1924 г.
с.Нарлъ(Narli) -770-835 жители българи-мохамедани,критски турци,роми.Помаците са потомци на приселници от Воденско-Гърция(Пребъдища и Тресино ).
с.Илханлар(Ilhankoy,Ilhanlar)-459 жители българи-мохамедани и критски турци.Помаците са потомци на приселници от Воденско-Гърция(Пребъдеще) от 1924 г.
с.Доганлар,Доанлар(Doganlar)-населено с българи-мохамедани-250.Потомци на приселници от Воденско-Гърция(Тресино,Бижово).
с.Туран,Туранлар(Turan)-населено с 410 жители българи-мохамедани и бошняци.Помаците са потомци на приселници от Воденско-Гърция(с.Тресино).Старото поколение използва българският език.
гр.Оджаклар(Ocaklar)-2365 жители населен основно с българи-мохамедани.Потомци на приселници от Воденско-Гърция(Тресино,Пребъдища,Струпино,Капина ) от 1924 г..Българският език се говори от средното и старото поколение.
с.Дюзлер(Duzler)-населено с българи-мюсюлмани.Потомци на бежанци от Кавалско-Гърция.
с.Чаягзи(Cayagzi)-266 жители.Населено с турци,българи-мюсюлмани,черкези.
с.Коджабургаз-населено основно с българи-мюсюлмани
с.Чакълкьой(Cakilkoy)-населено основно с българи-мюсюлмани,потомци на бежанци от 1924 г. от района на Кавала-Гърция.
гр.Каршъяка(Karsiyaka)-6500 жители.В града има голяма общност от българи-мюсюлмани.
-В Окръг Ердек живеят основно местни и критски турци,българи-мохамедани от Воденско и Кавалско-Гърция и Тиквешко-Македония,цигани,черкези,бошняци.
-П-в Капъдаа преставлява голям помашки анклав,в който от 15 села,10 са помашки.
-Почти всички българи-мюсюлмани са приселници от Солунският вилает-Гърция през 20-те години на 20 век.
Окръг Маняс
Гр.Маняс(Manyas)-6503 жители турци,черкези,българи-мохамедани.
с.Неджипкьой(Necip,Necipkoy,Новосело,Йеникьой)-294 жители българи-мюсюлмани,емигранти след Балканската война от Черешово,Тъмръш и Осиково-Родопите.Има данни и за наличието на емигранти от Солунско-Гърция.Цялото население говори на родопският български диалект.Намира се в община Дариджа.Бивши българо-християнско селище.
с.Шефкетие(Sevketie)-436 жители българи-мохамедани.Намира се в Община Шефкетие.
с.Дариджа(Darica)-442 жители българи-мохамедани.Намира се в община Дариджа.
-В селата Хамамлъ(Hamamli)-471 жители,Салур(Salur)-2070 жители,Кизикза(Kiziksa)-1258 жители, живее смесено население от турци,най-вече български,българи-мохамедани и черкези.
-Според турски източници,в Окръг Маняс черкезите преобладават в 9 села,грузинците-2,лазите-1,дегестанците-3,балканските турци-6,помаците-1,
албанците-1,местните юруци-5,местните манави-5,местните тюркмени-4.
Окръг Бандърма
с.Гьоляка(Golyaka)-351 жители.Населено основно с българи-мюсюлмани.Бивше българско-гъркоманско село-Симавла.Пред 1923 г. в селото се заселват помаци от Корита-Кавалско.Има и приселници от с.Берекетли.Днес някои жители говорят все още български език на добро ниво.
с.Берекетли(Bereketli)-българи-мохамедани,приселници от района на Кавала-с.Корита,Гърция от 1924 г.Селото се намира на езерото Маняс и жителите му се занимават с риболов.В селото днес живеят около 200 семейства
-800 души.
с.Мисакча(Misakca)-населено основно с българи-мюсюлмани,приселници от района на Кавала-Гърция.
с.Ергили(Ergili)-530 жители турци,българи-мюсюлмани,черкези
-Българи-мюсюлмани живеят и в Окръзите Единджик(Edincik) и Ивринди(Ivrindi)
