Българи в Турция
Мала Азия
Област Анкара
Гр.Анкара(Ankara)-4 340 000 жители.В столицата живеят около 500 карачаевски и балкарски семейства.В Анкара се издава историко-литературното списание "Карачай-Малкар".В Гр.Анкара-има общност на българи-мюсюлмани,като част от нея са торбеши от Вардарска Македония.Значителна е и колонията от български турци.
Окръг Гьолбаши
с.Яглипинар(Yaglipinar)-Намира се на 17 км. от Анкара.В селото живеят представители на няколко севернокавказки народа.Преобладават карачаевците,които днес са около 100 семейства.Те се приселват през 1905 г. от Тебердинският район на Карачево-Черкезия.Доста от младите жители на селото днес живеят в Анкара.
Област Ескишехир
Окръг Ескишехир
Гр.Ескишехир(Eskisehir)-483 000 жители турци,кримски татари,кавказки мюсюлмани,българи-мюсюлмани,бошняци,карачайци,балкарци.Някои от българите мюсюлмани са потомци на бежанци от с.Лъджене от 1886 г..В града живее най-многочислената общност от карачаво-балкарци.Те са пришълци от селата Якапинар,Язиликая,Килиса,Белпинар,Доглат,Сулеймания.В града съшествува "Карачаево-Балкарски център за култура и взаимопомощ".В Ескишехир живеят и български турци
.
Окръг Алпу
гр.Османийе (Osmaniye)-населено с 1258-1581 жители българи-мюсюлмани,потомци на емигранти от Батак и Пещера в годините 1878 и 1905 г.Според други данни селището е основана през 80-те години на 19 век от приселници от района Чепино,главно от с.Лъжене.В селото живеят и потомци на ловчански помаци.Градът има две махали-Телебашъ и Йени Махале.Много от жители на града живеят в наши дни в Ескишехир.
с.Бахчеджик(Bahcecik)-587-650 жители българи-мюсюлмани,потомци на емигранти от Ракитово и Велинград.
с.Каракъмъш(Karakamis)-588 жители.Населено с българи-мюсюлмани потомци на изселници от Дорково от 1905 г.
Окръг Бейликова
гр.Бейликова(Beylikova)-3160 жители.Населен с българи-мюсюлмани и други етноси,включително и български турци.Българите-мюсюлмани се заселват в селището през 1890 г. от Бяла Слатина.Окръжен център.
с.Узунбурун (Uzunburun)-264 жители българи-мюсюлмани,потомци на емигранти от района на Бяла Слатина от 1893 г..
Окръг Сиврихисар
с.Якапинар или Ертугрул(Ertugrulkoy)-Намира се в близост до гр.Сиврихисар.През 1905 г. в селото се заселват бежанци карачаевци от селищата Карт-Джюрт,Дууут,Джазлик-Карачево-Черкезия.Основни поминаци са скотовъдството и пчеларството.След 1948 г. много от жителите на селото се изселват в гр.Ескишехир,където представляват основата на местната карачево-балкарска община.В наши дни в селото живеят около 200 семейства.Според други данни,населението се състои от 289 жители.
Окръг Чифтелер
с.Белпинар(Belpinar)-Намира се на 60 км. от Ескишехир.Основано от приселници карачаевци от районите на Голяма Карачая и Джегути през 1905 г. или 1910 г.Местните се занимават със скотовъдство и земеделие.Днес в селото живеят около 200 семейства.Други данни сочат,че в селото живеят 403 жители.Говорят на кипчашкки тюркски диалект.
Окръг Хан
с.Язиликая(Yazilikaya)-Населено е с карачаевци.Намира се на 35 км. от гр.Афион.Основано е от приселници от Тебердинският район на Карачево-Черкезия през 1884 г..Поминък-животновъдство и производство на млечни продукти,както и земеделие.В наши дни селото е туристически център и в него живеят около 120 семейства.Много от жителите на селото живеят в градовете Ескишехир и Афион.Други данни сочат,че селото е основано през периода 1892-96 г. и днес има 82 жители.
с.Гьокчеяйла,Килиса(Gokceyayla,Kilisa)-населено с карачаевци,потомци на приселници от Тебердинският и Джегутинският район на Карачево-Черкезия от 1884 г.Днес в селото живеят 147 жители. Според някои данни карачайците се заселват през 1905 г.
с.Болвадин(Bolvadin)-Намира се недалеко от езерото Ебергьолю,на 40 км източно от гр.Афион.Жителите на селото са основно карачаевци.Те са приселници от Теберда-Карачая и Гьокчеяйла.Днес в селото живеят около 250 семейства.Много от жителите на селото живеят в Ескишехир и Афион.Според други сведения,селото се нарича Акхисар(Akhisar) и има 61 жители.Квартал е на град Болвадин.Познат е и като Черкезката махала.
Област Коня
Гр.Коня(Konya)-1 036 000 жители.В града живеят около 400 семейква карачаевци.Те са пришълци основно от с.Башхюйюк.
Окръг Сараййоню
с.Ерейли-Малко карачаевско село,което се намира на 10 км от районния център Сараййоню .Карачаевците се заселват в селото през 1905 г.,като идват от Тебердински район на Карачая.Днес в селото живеят около 30 семейства.Много от жителите на селото живеят в гр.Коня.
с.Башхюйюк(Bashuyuk)-Намира се в близост до гр.Афион и гр.Сараййоню.То и най-голямото карачаевско село в Турция.Основано е през 1910 г от приселници от Тебердинският район на Карачая.В селото има три джамии и училище.Постоянно живеят в селото около 600 семейства или над 2000 души.
Окръг Илгин (Ълган)
с. Богазкент,Боазкент(Bogazkent)-187-304 жители българи-мохамедани.Приселници от 1907 г.
Окръг Чумра
с. Гьокхююк(Gokhuyuk)-1025-1500 жители,от които 2/3 са българи-мюсюлмани ,а останалите са кюрди.Българите-мюсюлмани са потомци на бежанци от Тъмръш по времето на Балканската война-1912 г.В началото на 20 век, част от жителите на селото се изселват в измирското предградие Газиемир.
Област Самсун
Окръг Бафра
гр.Бафра(Bafra)-85 200 жители турци,българи-мюсюлмани от Воденско-Гърция,албанци и др.
с.Дедели(Dedeli)-568 жители.Населено с българи-мюсюлмани
с.Сюрмели(Surmeli)-628 жители.Българите-мюсюлмани се заселват в селото през март 1924 г.Те произхождат от района на Кавала-Гърция.Нови приселници пристигат в периода 1926-27 г.
с.Селемелик(Selemelik)-410 жители.Българите-мюсюлмани се заселват в селото през май-1924 г.Те произхождат от района на Драма(с.Драчища,с.Кючюккьой,Микрохори)-Гърция.
с.Капъкая(Kapikaya)-473 жители българи-мюсюмани,потомци на бежанци от Драмско,Гърция от 1924 г.
с.Йеникьой(Yenikoy)- 166 жители българи-мюсюмани,потомци на бежанци от Драмско,Гърция от 1924 г.
с.Асар(Asar)-499 жители българи-мюсюлмани,потомци на бежанци от Егейска Македония от 1924 г.
с.Кузалан(Kuzalan)-240 жители българи-мюсюлмани,потомци на бежанци от Егейска Македония от 1924 г.
с.Чамалтъ(Camalti)-462 жители основно българи-мюсюлмани,потомци на емигранти от Златоград и Смолян,заселели се в селото през 1934 г.В селото има две помашки махали-Кючюк Йерилтъ и Карапънар.
с.Бююк Йералтъ(Yeralti)-170 жители. Населено с българи-мюсюлмани,бежанци от Ерма река,Аламовци и Старцево от 1934 г.Днес всичките жители говорят на български.
с.Аджаалан(Agcaalan)-304 жители българи-мюсюлмани,потомци основно на приселници от Златоград,Аламовци,Ерма река от 1934 г.Някои от тях произхождат от селата Драчища и Кючюккьой-Драмско,Гърция.
Окръг Илкадъм
с.Ашаъавдан-българи-мюсюлмани,потомци на бежанци от с.Горново-Драмско,Гърция от 1924 г.
Окръг Хавза
с.Коджаолу(Kocaoglu)-444 жители българи-мюсюлмани,потомци на бежанци от с.Берища,Драмско,Гърция от 1924 г.
с.Чакъралан(Cakiralan)-519 жители.В селото има общност от българи-мюсюлмани.
-в окръг Чаршамба също живеят българи-мюсюлмани.
