Българите в Турция
гр. Истанбул (Istanbul)-10 019 000 жители
турци,кюрди,албанци,бошнаци,роми,татари,гърци,арменци,евреи,карачайци,българи и др.
-етнографските български групи в града могат да се разделят по религиозен и отчасти езиков признак.Българите християни,които са славяноезични наброяват между 500 и 1000 , а тюркоезичните българи-християни(гагаузи) са няколко хиляди.Българите-мохамедани са представени от групите на т.н." помаци',"горани' и "торбеши'
-Православните българи живеят най-вече в кв.Ортакьой.Българската екзархия с българската църква "Свети Иван Рилски" се намира в кв.Шишли.В Истанбул се намира и т.н. Желязна църква-"Свети Стефан",която е обявена за най-красивата в Турция.
-В Истанбул живеят около 1000 семейства кавказки българи-карачайци и балкарци.
-Кв.Кавакли-Район Бейликдюзю (Kavakli-Beylikduzu)-В квартала живеят значителен брой българи-мюсюлмани,приселници от Гърция от 1924 г.
-Джебеджи (Cebeci)-Намира се в района Газиосманпаша.В населеното място живеят значителен брой българи-мюсюлмани.
-кв.Фирузкьой (Firuzkoy)-Намира се в Околия Авджълар.В него живеят между 1200 и 3500 българи-мохамедани приселници от Родопите,главно от районите по поречието на р.Арда.Самият Авджълар често е наричан "българският квартал",заради големият брой български турци живеещи в него.
- В Истанбулският квартал Бююк Чамлиджа (Buyuk Camlica)- и махалата Йожеликле Ферах (Ozellikle Ferah)-живеят значителен брой българи-мюсюлмани,потомци на Бежанци от Гърция-Ксантийско с.Коюнкьой от 1950 г.
-Българи-мюсюлмани живеят и в кварталите Besiktas и Dikiltas.
-с.Гюмюшдере(Gumusdere)-2000 жители турци и българи-мюсюлмани,потомци на бежанци от Гърция от 1923-24 г.Намира се в Околия Сарийер(Sariyer)
-с.Акьорен (Akoren,Аврен)-населено с 1495- 1850 жители българи-мюсюлмани,приселници от с.Драгиново-Пазарджишко от 1913 г. и български турци-гаджали.В селото има две махали-"помашка" и "гаджалска".Селото се намира между Силвири и Чаталджа,в Окръг Силвири-Област Истанбул.Според Г.Зеленогора,помаците са приселници от с.Корово и днес всички продължават да говорят родният си език.
Гр.Чанта(Canta)-населението на града се състои от потомци на турски бежанци от България и Гърция,българи-мюсюлмани от Гърция-Мъглен и Драмско,юруци,гръцки цигани.
с.Газитепе (Gazitepe,Haraca)-1237 жители българи-мюсюлмани,потомци на бежанци от Гърция-Костурско (Забърден,Нестиме,Лабоново) и албанци.
Област Текирдаг
708 000 жители
гр.Текирдаг-133 000 жители населен от турци,българи-мюсюлмани,албанци,роми и др..През 60-те години на 20 век в града е имало 1632 жители с майчин език "помашки".
гр.Караджакълавуз (Karacakilavuz)-населен с 3300 жители главно българи-мюсюлмани,потомци на бежанци от Севлиевско,селата Крушево и Сенник от 1885 г.
Окръг Хайраболу
37 422 жители
Гр.Хайраболу(Hayrabolu)-19 100 жители населен с турци,българи-мохамедани (помаци)-1700,цигани
с. Шолгамлъ(Salgamli)-населено с българи мохамедани-2000.Приселници от България-Плевенско,Ловешко,Оряховско,Белослатинско.Най-много приселници има от селата Брест,Койнаре,Кумарево,Попица,Чомаковци,както и от гр.Бяла слатина.Заселват се в селото след Руско-турската война-1877-1878 г.
с. Черкезмюселим(Cerkezmusellim)-населено с българи мохамедани,приселници от Северна България(с.Български извор-Тетевенско) от 1877 и 1893 г.
с. Буюк Данишмент,Данишмент(Buyuk Danisment)-531-1500 жители българи-мохамедани,потомци на бежанци от Ловешко от периода 1877-1893 г.
с.Кабахююк или Попкьой(Kabahoyuk)-населено с 614 жители българи-мохамедани,потомци на бежанци от Ловешко от 1880 г..
с.Кадрийе,Карабурун(Kadriye,Karaburun)-623 жители,българи мюсюлмани,потомци на бежанци от Ловешко от 1893 г.
с.Субаши(Subasi)-575 жители,българи-мюсюлмани от района на Драма-Гърция,български турци от Кърджалийско,албанци.
с.Кемалер(Kemaller)-275 жители,турци и българи-мюсюлмани.
с.Киличлар(Kiliclar)-346 жители български турци от Кърджалийско и гаджали,българи-мюсюлмани.
с.Лахана(Lahana)-1233 жители,българи-мюсюлмани и български турци,потомци на бежанци от Плевенско и Делиормана след 1878 г.
Окръг Малкара
Гр.Малкара(Малгара,Malkara)-27 400 жители турци,българи-мюсюлмани,арменци
с.Чинарълтъ(Cinaralti,Прафчас)-1052 жители.Населено с българи-мохамедани(помаци),потомци на бежанци от Северна България (Плевенско,Ловешко,Белослатинско,с.Бресте) от 1877-1878 г.
гр.Балабанкуру или Балабанджик(Balabancik)-1667 жители българи-мохамедани
с.Девели(Develi)-населено с 184 жители българи-мохамедани
с.Девели-Енидже(Yenice)-населено с 200 жители българи-мохамедани
с.Керман(Kermeyan)- населено с 382 жители българи-мохамедани
с.Кючюкхадър(Kucukhadir)-населено с 236 жители българи-мохамедани и турци
с.Хереке(Hereke)-населено 405 жители българи-мохамедани
с.Чаушкьой,Джавускьой(Cavuskoy)-населено с 700 жители българи-мохамедани
с.Яйлакьой(Yaylakoy)-населено с 300 жители българи-мохамедани.
с.Яйлагьоне (Елягюню,Yaylagone)-1186 жители турци и българи-мюсюлмани.
с. Баткън(Batkin)-населено с 270 жители българи-мохамедани
с. Пиринчешме(Pirincesme)-населено с 314 жители българи-мохамедани
с.Бали,Балъкьой(Balli)-872 жители.Населено с българи-мохамедани
с.Шагламташ,Букрово(Saglamtas)-2601-2703 жители.Населено с българи-мохамедани
с.Пънърджа (Pinarca,Еникьой)-1600 жители българи-мюсюлмани (бежанци от Габровско и Севлиевско-1878 г.),български турци-25%,албанци.Намира се в Община Черкез кьой.В селото са запазени български традиции като Коледа и мартеничките.
с.Яяагач,Яяаач(Yaуagac)-340 жители българи-мюсюлмани,потомци на бежанци от района на Драма-Гърция.Намира се в Окръг Шаркьой.
-В Източна Тракия,българи-мюсюлмани живеят и в районите на Чаталджа,Силиврия,
Чорлу,Родосто,около Истанбул-20 000,Дарданелите,Мраморно море,Сарай,Бейкоз.
.
-Броят на българите-мюсюлмани в Източна Тракия е между 120 000 и 300 000.
- Според Георги Зеленогора,в наши дни в Източна Тракия в около 80 села живеят "помаци".Най-голяма е групата на ловчанските "помаци",по-малка е тази на "помаците" от Гърция и най-малка е тази от Родопите.
