Българи в Румъния
Окръг Сибиу-421 724
Етнически състав-румънци-388 000 (90,6%),унгарци (секели и чангъи)-15 344 (3,6%),роми-17 125,германци-6554,българи-шкеи.
-гр.Сибиу-155 000 жители
румънци-148 269 (95,7%),унгарци (секели и чангъи)-3135 (2,02%),германци-2508 (1,61%),българи-шкеи
с. Руши (Русчор,Русчиор,Rusciori)-Основано е през 1380г.В селото има два квартала-Русчиор Саши (Шкеи) и Русчиор Ромъни.В Саши живеят около 60 потомци на германизирани българи.В южната част на Ромъни също живеят германизирани българи.В миналото българите в селото са били богомили,католици,а в наше време лютерани и павославни.Представят се германци (саси) и за българи-богомили.Съседите ги определят като шкеи.Първата група българи в селото се заселва през 14 век-1380 г от Северозападна България-Тимошко.През 1737 г. в Русчиор идват чипровчани и вероятно павликяни.Според последното преброяване в селото живеят 630 жители,от които румънци-342,роми-252,германци-32.Според други данни селото има между 571 и 1250 жители.Местните българи са почти изцяло германизирани ,но пазят спомена за българският си произход.Селото се намира в комуна Шура Мика.
с. Бунгард-населено от българи шкеи-260 семейства-1300 жители.Намира се на 6 км. от гр.Сибиу.Основано е през 1429 г. от български приселници от Тимошко.В селото се заселват и източни българи,както и чипровчани през 1737 г.Сега населението на селото е православно и румъноговорящо.Самонаричат се шкеи,българи или градинари.В миналото са били богомили,католици и лютерани.Според последното преброяване селото има 568 жители-румънци-517,цигани-27 и други.Селото се намира в община Шелимбор.
с. Лудош-българи чангъи
Окръг Алба
с. Винцул де Жос (Vintul de Jos,Алвинц)-румънци,роми,българи (унгаризирани шкеи и градинари).Българите-шкеи се заселват в селото през 1700 г.и са католици от Чипровци.По-късно в селото се заселват и българи-павликяни.В селото се заселват и българи-градинари от Горнооряховско.Днес потомците на чипровчани говорят на унгарски и са почти напълно унгаризирани.Въпреки,че те се самопределят като унгарци,съседите им румънци и унгарци ги считат за българи.Живеят в квартал Страда Бисеричаена.Наследниците на градинарите говорят на румънски,немски и унгарски.Те все още имат българско самосъзнание.Наброяват около 20 души и всички са от рода Иванови. Според данните от последното преброяване в селото живеят 3278 жители,от които 3137 са румънци,62 са цигани и 61 са унгарци.Римо-католиците са 63,а греко-католиците са 26.Селото се намира в едноименната община.
Община Чергъу-1747 жители в 3 села
румънци-1277,роми-170
с. Чергъу Маре(Cergau Mare)-1067 жители българи.Днес по-голямата част от жителите са от български произход.Българите живеят в центъра на селото,докато румънците в периферията.Румънците ги наричат шкеи или българи.Шкеите се заселват в селото през 1302г.През 1737 г. в селището пристига нова вълна от българи чипровчани и павликяни.В наши дни българите в селото са езиково румънизирани.По религиозна принадлежност са греко-католици,но в миналото са били лютерани.Твърдят,че са наследници на българи-богомили.Част от българите се преселват в Чергъу Мик.Според последното преброяване от 2002 г. в селото живеят 900 румънци и 170 роми.
с. Чергъу Мик(Cergau Mic,Малък Чергед,Bolgarcserged)-Според Т.Балкански почти всички жители на селото са българи шкеи.Заселват се в селото през 1303 или 1306г,най-вероятно от Видинско.През 1737 г.в селото пристигат и българи чипровчани и павликяни..В миналото местните българи са били богомили,католици,лютерани.Българите-баптисти в селото се самоопределят като католици или булгари,докато потомците на лютераните за шкеи или булгари.В наши дни те са напълно румънизирани.Влияние за това оказва употребявания румънски език и приемането на православието през 1945 г.Според официалните данни в селото живеят 370 румънци,от които 309 православни и 61 баптисти.По неофициални данни в селото живеят около 1000 жители.Според други данни в наши дни в селото има 200 къщи-110 ортодоксални и 90 баптиски.
-предполага се,че около 1100 от жителите на общината са от български произход.
-Шкеите са български приселници във Влахия,Трансилвания и Банат още от
Средновековието.Повечето от тях са били богомили или павликяни.Местните
румънци и унгарци ги наричат шкеи ,което вероятно произлиза от славяни.В течение на времето те са почти напълно асимилирани от съседите си румънци,унгарци,немци.
.
Ла Секуй-Зекелфйолд-Земята на Секелите
13 000 кв/км
Окръг Ковасна
население-224 449
етнически състав-унгарци (секели)-164 158 73,79%,румънци-51 790 23,28%,роми-5973 2,68%
Селища населени с българи- секели:
---гр.Сфинто Георге-61 543 жители
секели-46 178 (75%),румънци-14 178 (23%),роми-932 -гр. Търгу-Секуеск-20 488 жители
секели-18 633,румънци-1600,цигани-195
-гр.Ковасна-11 369 жители секели-7549 (66,4%),румънци-3672 (32,7%)
-гр.Бараолт-9670 жители секели-9271 (96%),румънци-300
-гр.Байлетушиад-1726 жители секели-1615 (93,46%),румънци-(6%)
-гр.Влахида-7042 жители секели-6960 (98,3%)
-гр.Балан-7902 жители румънци-5121 (64,8%),секели-2724 (34,5%)
-гр.Борсек-2864 жители секели-2241 (78,2%)
Окръг Харгита
Население-326 222
Етнически състав-унгарци (секели)-276 106 84.6%,румънци-45 870 14.1%,роми-3835 1.2%
Община Меркуря Чук-42 029
етнически състав-унгарци (секели)-(81.8%),румънци,роми
гр.Меркуря чук-42 029 жители
секели-34 388 (81.8%),румънци-7274
Община Георгени-20 018
Етнически състав-секели-17 527 (87.6%),румънци,роми
гр.Георгени-20 018 жители
секели-17 527 (87,6%),румънци-2161 (10,8%)
Община Одорхей Секуеск-39 926
Етнически състав-секели-35 359 (96.7%),румънци
гр.Одорхей Секуеск-36 926 жители секели-35 359 (95.75%),румънци-1077,цигани-429
Община Топлица-16 839
Етнически състав-румънци-11 291 71.1%,секели-4039 (25.4%),роми-486 (3.1%)
Община Кристуру Секуеск-9672
гр.Кристуру-Секуеск-9672 жители секели-9200 (95,1%) ,цигани-239,румънци-220
-Секели живеят и в градовете Клуж и Одорхей Мугени.В районите Клуж и Алба те са около 20 000.Секели има и в Буковина.
-Секелите (секуите) са преки наследници на прабългарското племе есегел.В наши дни те са силно унгаризирани и в преброяванията са записани като унгарци.
-Областта Трансилвания е известна още като Седмиградско,Ardeal,Erdely и Siebenburgen.
