Българи в Румъния
Влахия
Окръг Олт
гр. Слатина-79 171жители румънци,роми и българи.В периода 1910-1920 г. в града са живеели 750 българи от околните села и Македония.Център на окръг Олт.
гр. Корабия-румънци,роми и българи.В периода 1910-1920 г. в града е имало 120 българи,основно от Македония.
с.Стоенещ(Stoenesti,Stoenesti Sarbi)-2408 жители българи-50% и румънци-50%,които живеят в около 1000 къщи.Селото се намира на 12 км.от Каракал,на р.Олт.Има два квартала-Чокшани,в който живеят румънци и румънизирани българи-тукани и Сърби,в който живеят българи и румънизирани българи.Жителите на Сърби се смятат за българи,докато българите в Чокшани имат румънско самосъзнание.Местните българи се определят и като шопи. Българите се заселват в селото през 1806-1810 г..Преди това са живеели в района на Корабия и Селишоара. Потомци са най-вече на шопи-марачине от Плевенско-Крушовени,Брест, Сливовица,Долни Дъбник,Староселци,Сираково,Хърлец,Ставерци,Подем,както и на българи от Врачанско.Българите в Стоенещ са от групите на градинарите и биволарите. В периода 1910-1920 г. в селото са живеели 6000 българи от Оряховско и Плевенско.Румънската махала се намира в северната част на селото и през този период е имала 270 жители.През 1964 г. в селото са живеели около 300 български семейства.Българският език е запазен и се говори в селото.Българският говор е от белослатински тип.Общински център.
Комуна Пятра Олт-6376 румънци-5749,цигани-597
Гр.Пятра Олт(Piatra Olt)-Населен основно с румънци,но също така и цигани и българи.Българите идват в града от селата Пятра,Крива де Сус и Крива де Жос.
с.Пятра,Пятра Сат (Piatra)-В периода 1910-1920 г. в селото са живеели 120 българи от Ломско-Лехчево,Гложене и Монтанско.В южната час на Пятра-Пятра де Сус живеят румънизирани българи.Произхождат от Добруджа-Мачинско,Хърсовско,Силистренско.Заселват се в селището в периода 1806-1818 г.Обявяват се за румънци,но определят предците си като българи.Румънците ги наричат българи или сърби.Те са от групата на градинарите и биволарите.Говорят на румънски език.От 600 семейства в селището,90% са от български произход.
с.Сърбени,Сърби дин Валя,Пятра де Жос.-малко село с 13 къщи.Намира се до с.Пятра и се счита за час от него.По-голямата част от жителите му има българско самосъзнание,но някои и румънско.Съседите ги наричат сърби или булгари.Говорят на румънски.
с.Крива де Сус(Criva de Sus)-Намира се в близост до р.Олт.Селото има два квартала-централен-Фундени и Маричещ.Жителите говорят на румънски. Официално всички жители на селото са румънци,но неофициални всички са от български произход Българите са потомци най-вече на бежанци от с.Крива бара-Ломско,но и на такива от Северозападна и Североизточна България от началото на 19 век.Българските бежанци заварват в селото и местни българи дошли от Тимошко преди 19 век.В периода 1910-1920 г. в селото са живели 390 българи от Ломско.Община Пятра Олт.Сега в селото има около 160 къщи с жители от български произход.
-Маричещ-катун на Крива де Сус.Намира се между Фундени и Сърбени.Днес в катуна живеят 30-40 семейства,кат всички са от фамилията Маричещи.В наши дни Маричещ и Фундени са слети в Крива де Сус.Почти всеки втори жител на селището има българско самосъзнание.Българският език е изчезнал през 70-те години на 20 век.
с.Крива де Жос(Criva de Jos)-В селото има 300 къщи.Жители те му се счичат за румънци,чиито родители са били българи.Отначало в селото се заселват Тимошки българи,а по-късно идва нова вълна от източни и западни българи най-вече от ломското село Крива бара.Приселването става основно в периода 1806-1830 г.От селото има доста приселници в Слатина и Котяна.
с.Еношещ (Enosesti)-Намира се в комуна Пятра Олт,на 1,5 км. от Пятра.Селото е създадено от българи и унгарци в началото на 19 век.Днес селото живеят 150 семейства от български и унгарски произход.Българите са били от групата на градинарите и биволарите.Потомци са основно на източни,но и на западни българи.В селото живеят основно наследници на два големи рода-Тодоровци и Николовци.Те създават два квартала-Николещ и Линия дин Вале или Ла Булгари. Самоназовават се румънци,по произход от българският народ.Румънците ги наричат-сърби.Говорят на румънски езикно хората над 50 години разбират и български.В квартала Линия дин Дял живеят румънизирани българи,румънци и румънизирани унгарци.
Комуна Чезиен-2223 жители
с.Чезиен(Cezieni)-1500 жители румънци и румънизирани българи
с.Корлътещ,Сърби(Corlatesti,Corlatesti Sarbi,Чезиен Сърб)-419 жители.Едно от най-запазените български села в Румъния.Всички жители в него са от български произход.Има два квартала-Линия Маре и Линия Мика.Българите в селото са потомци на бежанци от селата Лесковец,Букьовци,Селановци-Оряховско,Остров,Вадин,Горни Вадин,Тишевица-Врачанско и Видинско основно от 1806 г..В селото се заселват и българи от съседното селище Фръсинет.По-късно има приселение на жители на селото към с.Траян.В периода 1910-1920 г. селото е било чисто българско и в него са живеели 440 българи от Оряховско.През 1974 г. в селото е имало 180 семейства с българи,които са били в процес на смесване с румънци.В наши дни в селото има около 140 български семейства.Над 70-80% от населението се определят за българи,но има тенденция сред някои да се определят и за румънци.По етнографски признак,според Романски местните българи са от групата на шопите.Те също са и от групата на градинарите.За селото е характерен западния български диалект(белослатински тип),който се говори в по-голямата част от семействата,но главно от средното и възрастното поколение.Българите са мнозинство и в наши дни.Според преброяването от 2002 г. всички жители на селото са румънци.
с.Девеселу,Девесел(Deveselu)-3350 жители.Намира се на 6 км. от Каракал.Има 3 квартала-Камин дрен,Сърби и Ромъни.В квартала Сърби живеят само българи-400 семейства,които говорят на румънски.В Сърби местните знаят за българският си произход и сред тях има остатъци от българско етническо самосъзнание.По младото поколение декларира румънско самосъзнание,въпреки че съзнава българският си произход.По старото поколение помни българският език. Местните българи етнографски са в болшинството си от групата на шопите-марачине.Те са също и от групите на градинарите и биволарите.Според Романски повечето са шопи от Видинско и Врачанско.Има и българи,които произхождат и от Източна България. В квартала Камин дрен повечето от жителите са румънизирани българи,наследници на тукани от Тимошко и Видинско.В периода 1910-1920 г. селото е било смесено-румънци и българи-370.Българите произхождат от Оряховско.
Комуна Гръдиниле,Градинеле(Gradinile)-700 семейства.Съставена е от селищата Гръдиниле,Плавичянка,Арвътяска. Почти всички жители са от български произход. с.Плавичянка(Plaviceanca) или Сърби-170 къщи,населени само с българи.Българският език е почти изчезнал.Основано е като катун на село Градини през 1821 г.,от българи бежанци.Етнографски са от групата на шопите-марачине и произхождат от селищата между реките Вит и Искър-Крушовене,Сливовица,Гиген,Брест.В селото се заселват и източни българи.Българите в Плавичянка са от групите на биволарите и градинарите.Местните българи построяват през 1850 г. църквата Успение Богородично.Въпреки че са наричани от съседите румънци с етнонима сърби,жителите на селото демонстрират българско самосъзнание.В периода 1910-1920 г. в селото са живеели 260 българи от Никополско.Общински център.
с.Рунку(Runcu,Runcu Mare)-В периода 1910-1920 г. селото е било чисто българско и в него са живеели 430 българи от Ломско.Намира се в комуна Гръдинар.
с.Рунку Мик-Селото има българска и румънска част.Българската част на селото се нарича Рунку дой и е компактно населена с българи,които имат българско самосъзнание,но говорят на румънски.Българите са бежанци най-вече от Северозападна България и са били от групата на градинарите.Намира се в комуна Градинар.
Гр.Каракал(Caracal)-34 600 жители.В периода 1910-1920 г. в града са живеели 250 българи от близките села и Македония и България.
Комуна Бребен-3188-2910
с.Бребен,Бребени,Бребени Сърби-(Breben,Brebeni Sarbi)-1600 жители.Намира се на 10 км. от Слатина.Българите пристигат в селото основно през 1825 и 1828,най-вече от белослатинското село Сираково,но също така и от други селища от Северозападна България..Според някои данни в периода 1910-1920 г. селото е било чисто българско,като е имало 1100 жители,приселници от Ломско и Оряховско.Днес в селото има българска част-Бребен-Сърби,която се намира на южният край на селото и Бребен Ромъни.Вероятно румънците в селото са румънизирани българи-тукани.Днес в селото българите са мнозинство.Наброяват около 500 семейства.Те имат ясно изразено българско самосъзнание.Българският език е запазен.Той е от цибришко-огостенски тип.Местните цигани също говорят на български език.Според преброяването от 2002 г. в селото живеят само румънци.Общински център.
с.Теиушу,Валя Теишулуй,Путороаса(Teiusu)-1310 жители.В селото има 100 къщи.80 от тях са порумънчени,а 20 са български и в тях се говори български език. В периода 1910-1920 г. селото е било чисто българско и е имало 180 жители.
Цялото население е от български произход.Румънизираните българи са потомци най-вече на тукани.В наши дни те имат румънско самосъзнание.Според преброяването от 2002 г. в селото живеят само румънци.Намира се в комуна Бребени.
с.Котяна(Coteana,Котяна Сърби,Ипотещ)-3014 жители.Общински център.Намира се на 19 км. от Слатина.В периода 1910-1920 г. е било голямо българско село,с малко румънци.Българите са живеели в 602 къщи и са наброявали 3400.Българите са били пришълци от Ломско-Крушовене,Крушовица,Манастирище ,Оряховско-Ковачица,Вълчедръм,Бреница,Монтанско,Силистренско,Врачанско.Особено голяма група се заселва в селото през 1780 г. от Силистренско.Преди да се установят в селото българските бежанци са живяли известно време в районите на Каракал и Корабия..Според официалните данни в селото живеят 2996 румънци и 14 роми.Други неофициални румънски и български източници пасочват,че днес около 50% от жителите на селото са от български произход.Другите 50% са румънци и румънизирани българи.Днес румънците и румънизираните българи живеят в югоизточната част на селото-кв.Ромъни или Долният край,докато българите основно в западния край,който се нарича Булгари или Сърби.Българите често са наричани от румънците с етнонима сърби.Българите днес говорят на български и на румънски.Българският говор е от цибришко-огостенски тип.Самоопределят се като българи.Предците им спадат към групите на българите-биволари и градинари.
с.Владила,Влъдила(Vladila,Фръсинетул де Къмп)-2168-2227 жители.Намира се на 12 км. от Каракал.Център на комуна Владила.В селото има три части-Сърби,Ромъни,Нова Владила.Днес във Владила има 300 български къщи.Българите населяват квартала Сърби.Местните българи се заселват в селото през 1821 г. и основно произхождат от Плевенско-Мараш,Сливовица.Има и източни българи.Етнографски са най-вече от групата на шопите-марачине.Също така са от групите на градинарите и биволарите.Българите в селото притежават българска историческа памет и силно етническо българско самосъзнание.В селото е запазен българският език,който е северозападен диалект(искърско-витски).В селището живеят и румънци и цигани.
-Към комуната е и селището Фръсинет Гаръ,за което има сведения за наличието на 30 български къщи през 1969 г.
с.Боанта(Boanta)-В селото има 100 къщи и всички жители се определят за българи.Говорят на румънски.Според Романски,селището е основано от българи-градинари от Ломско.Според Т.Балкански,местните произхождат от видинско.Съществува и теза за преселване през периода 1850-1870 г. от с.Чемиш-Монтанско.Днес Боанта е пресъединено към Пряжба де Падуре,община Теслуй.В периода 1910-1920 г. селото е било чисто българско и в него са живеели 380 българи от Ломско.
Комуна Сърби-Магура-2211
с.Сърби Магура,Сърби(Sarbii-Magura)-Сърби е село населено с жители от български произход от групата на градинарите.Старото поколение се смятат за сърби,като възприемат термина като равнозначен на българи.Младите демонстрират румънско самосъзнание.
-Българи или потомци на българи живеят и в селата Избичен,Гърков,Гостивацу,Вадастра,Въдъстрица,Траян,Бърсещ,Витънещ,Михаещ,Арвътяска,Гръдиниле,Мощеняска, Силищоара,Делени и др.
-В Окръг Олт живеят около 21 800 граждани от български произход,като около 11850 имат българско самосъзнание,а 9950 са румънизирани.
