Българи в Румъния
Молдова
Окръг Бакъу
гр. Бакъу-185 000 жители румънци,цигани,българи(секели и чангъи),евреи,германци
с. Секуени-секели
с. Тимеш-Фъджет-секели
с. Берзунци-българи чангъи.Името на селото е свързано с прабългарите барсили.
с. Бърсанещ-българи чангъи.Името на селото е свързано с прабългарите барсили.
с. Грозещ-българи чангъи и секели-4000
с. Бакалуй-българи (секели и чангъи)
с. Трабешу-българи чангъи-666
с. Ойтуз-българи чангъи
с. Таргу-Тротуш-българи (секели и чангъи)-1240
с. Фараоани-българи чангъи-3470
с. Луизи Кълугъра-българи чангъи-5200
с. Югани-българи чангъи
с. Валя Маре-българи чангъи-2825
с. Дърмънещ-секели и секелизирани чангъи-1620 и румънци
с. Земеш-секели
с. Агъш-секели
с. Клежа-българи чангъи-4235
с. Пустиана-чангъи и секели
с. Валя Сека-българи чангъи-2840
с. Пръжещ-българи чангъи
с. Берещ-Бистрица-българи чангъи
с. Вулгурени
с. Пъдурени-българи чангъи-345
с. Николае Бърлеску-българи чангъи-3385
с. Галбени-българи чангъи-1300
с. Гиошени-българи чангъи и секели-2290
с. Кълугерени-секели-790
с. Лезпези-секели-1920
с. Гърлени де Сус-секелизирани чангъи-1400
с. Лилиечи-секели и румънци-600
с. Гърлени-секели и румънци-252
с. Сомуска-секелизирани чангъи-1660
с. Валя Мика-секелизирани чангъи-670
с .Джордже Доя-секели и чангъи-675
с. Кюкани-секелизирани чангъи-490
с. Фунду Ръкъциуни-секелизирани чангъи-1900
с. Бериндъщ-секелизирани чангъи-371
с. Арини-чангъи-1325
с. Владнич-чангъи-900
с. Саскут-Сат-секелизирани чангъи и секели-615
с. Паланка-секелизирани чангъи-122
с. Кютинеш-секелизирани чангъи-1390
с. Брустуроаса-секелизирани чангъи-746
с. Комърнещ-секелизирани чангъи-1560
с. Мойнещ-секелизирани чангъи-1365
с. Дофтана-секелизирани чангъи-190
с. Сека-секелизирани чангъи-374
с. Валя Къмпулуй-секели и румънци-220
с. Богата-секелизирани чангъи и румънци-320
с. Търгу Окна-секелизирани чангъи-1220
с. Пъкуреле-секелизирани чангъи-235
с. Гура Слънич-секелизирани чангъи-110
с. Слънич Молдова-секелизирани чангъи-490
с. Чердак-секелизирани чангъи-560
с. Кърешоя-секелизирани чангъи-1780
Окръг Яш
гр Яш-348 000 жители румънци,цигани,българи
с. Шкея-румънизирани българи шкеи
с. Търгу-Фрумас-българи чангъи
с. Шкея-румънизирани българи шкеи
с. Вутя-българи чангъи
с. Сибеи-българи чангъи
Окръг Нямц
с. Събъоани-българи чангъи-9800
с. Валя Тротушулуй-българи чангъи
с. Сиретулуй Лина-българи чангъи
с. Котнари-българи чангъи
с. Хуши ши Поате-българи чангъи
с. Пилдещ-българи чангъи-3760
с. Югани-българи чангъи-2000
с .Траян-българи чангъи-970
с. Бълуъетещ-българи чангъи-1260
с. Бръгъуани-българи чангъи-1000
с. Плоскиюени-българи чангъи-2199
гр.Хуш(Husi)-Окръг Васлуй.В периода 1910-1920 г. в града са живеели 1800 българи градинари от Оряховско и Пловдивско.
Гр.Бърлад(Birlad)-Окръг Васлуй.В периода 1910-1920 г. в града са живеели 1000 румънизирани българи търговци и градинари.
Гр.Фокшан(Focsani)-В период 1910-1920 г. в града са живеели 1000 румънизирани българи.
Гр.Галац(Galati)-В периода 1910-1920 г. в града са живеели 600 българи,главно от Македония.Старото българско население,около 3000 вече е било румънизирано.Днес българската колония е почти напълно румънизирана.Има все още хора с българско самосъзнание.Намира се в областта Молдова.
Гр.Текуч(Tecuci)-42 000 жители румънци,цигани,българи,чангъи.Намира се в Окръг Галац-Молдова.В периода 1910-1920 г. в града са живеели 3500 българи в процес на румънизация,които са представлявали 15% от населението на града.Приселници от Сливенско и Плевенско.
-Чангъите са народност от прабългарски произход.Предполага се,че броят им възлиза на 250 000,като само в окръг Бакъу (Молдова) те са около 120 000.Официално броят им в Румъния е 1769.Говорят на унгарски диалект наричан чанго или на румънски език.
Приемат се за клон на секелите.Вероятно са потомци на прабългарското племе чангел.Има теории,според които те са наследници на приселили се в Молдова унгарци или на печенеги и кумани.Според техните легенди са преки наследници на хуните.В преброяванетата обикновенно са записвани като унгарци и болшинството от тях имат унгарско самосъзнание.Има и чангъи с румънско самосъзнание.
Добруджа
-Според официалните данни от 2002г. населението на областта възлиза на 971 643
етнически състав-румънци-883 620 90.94%,турци-27 580,татари-23 409,липовани-21 623,българи-145
-По неофициални данни българите в Румънска Добруджа са между 15 000 и 20 000.
Окръг Тулча
гр. Тулча (Tulcea)-91 875 жители румънци,липовани,турци и българи
гр. Бабадаг(Babadag)-10 038 жители румънци,турци,роми и българи
Гр.Мачин(Macin)-10 625 жители румънци,турци,роми,липовани,българи
с.Извоареле (Алибейкьой)-1670 жители гърци,румънци,българи,турци
с.Бейдауд(Beidaud)-618 жители куцовласи и българи.Общински център.
с.Черна(Cerna)-2217 жители меглено-ромъни,турци,роми,липовани,българи-55 с.-275
с.Налбант(Nalbant)-2834 жители румънци и българи.Общински център.
с.Николае Бълческу(Nicolae Balcesku,Башкьой)-1306 жители румънци,българи,татари.
с.Вишни,Вишина(Visina)-879 жители румънци и българи.Община Журиловка.
с.Долна Чимурлия(Ceamurlia de Jos)-1258 жители румънци и българи.Общински център
с.Лунка(Lunca)-1362 жители румънци и българи.Община Чемурлия де Жос.
с.Горна Чимурлия(Ceamurlia de Sus)-904 жители румънци и българи.В община Бая.
с.Кавгаджия (Caucagia)-253 жители румънци и българи.Намирасе в община Бая
с.Башакъшла-румънци и българи
с.Армутлия(Turda)-1260 жители румънци и българи.Намира се в община Михай Браву.
с.Мила 23(Mila 23)-493 жители украинци,липовани,българи. В община Кришан.
с.Пътлъджанка (Patlageanca)-204 жители румънци и българи. В община Чяталкьой.
с.Остров(Ostrov)-2244 жители румънци и българи.Общински център.
с.Касимча (Casimcea)-1564 жители румънци и българи.Общински център.
с.Фрекъцей (Frecatei)-1265 жители румънци и българи.Общински център.
с.Йени-сале(Enisala)-1079 жители румънци и българи.Намира се в община Саръкьой.
с.Зебил(Zebil)-1542 жители румънци и българи.Намира се в община Саръкьой.
с.Дунавац(Dunavat,Dunavatu)-940 жители .В селото живеят известен брой българи.
с.Pietrele-в селото има българска общност.
-Възможно е в селата Тръстеник(Trestenic),Еникьой(Mihail Kogalniceanu),Конгаз (Randunica),Хаджилари(Lastuni),Гречи(Greci),Потур(Panduru),Съръгьол(Sarighiol de Deal),SariNasuf,Eschibaba,Караманкьой(Salcioara),Бая (Хабанджия,Baia),Камена (Camena),Михай Браву (Камбер,Mihai Bravu),Никулицел (Niculitel),Акбунар,Кърджилар,Яила,Печеняга,Ковчас, които до Втората световна война са били приемуществено български и днес да живеят българи.
-Официално българите в окръга са 61
Окръг Костанца
715 151 жители
гр.Констанца(Кюстенджа,Constanta)-310 471 жители румънци,цигани,татари,турци,гърци,българи-между 48 и 3000.В града има българско дружество "Единство",основано през 1996 г.
гр.Хърсово(Harsova)-11 200 жители румънци,турци,цигани,българи
гр.Мангалия(Mangalia)-40 000 жители румънци,турци,татари,цигани,липовани,българи
с.Черкезу (Cerchezu)-558 жители.Общински център.В селото има българска общност.
-Възможное в селата Касапкьой(Sinoie),Алмали(Almalau),Гърлица(Garlita),Каранасуф
(Istria),Саръюрт(Mihail Viteazu),Иланлък,Колукчи,Тузла,Текиргьол,Анадолкьой,Долни Гарван,Горни Гарван,Добромир,които до Втората световна война са били приемуществено български и днес да живеят българи,както и в градовете Меджидия и Черна Вода .
-Официално българите в окръга са 74
.
