Българи в Румъния
Влахия
Окръг Телеорман
гр. Александрия(Alexandria)-58 651 жители румънци,цигани-4.51%,българи.Градът е основан през 1834 г. от българи от Свищов.В периода 1910-1920 г. в града са живеели около 8000 българи,отчасти порумънчени.Днес в града живеят около 350 български семейства.
гр. Зимнич,Зимнича(Zimnita)-15 672 жители румънци,роми-2.75% и българи.В периода 1910-1920 г. в града са живеели 400 българи.Старите свищовски българи са били вече румънизирани.
с.Спътърей (Spatarei)-румънци и българи.Българите се приселват в селото през годините 1810,1828 и 1829 от Плевенските села Ореховица и Сливовица.В периода 1910-1920 г. в селото са живеели 1100 българи от Оряховско.Българи живеят в селото и в наши дни,като представляват мнозинство,въпреки че румънизацията е налице.Българският говор е от белослатински тип.Намира се в Община Фуркулещ.
с. Каломфирещ(Calomfiresti)-Българите се заселват в селото през периодите 1806-1814 и 1828-1834 г.Най-голямо е преселението от 1828 г,когато в селото се заселват бежанци от Ореховица-Плевенско.В периода 1910-1920 г. селото е било чисто българско и в него са живеели 660 българи от Белослатинско.През 1972 г. в селото е имало около 300 български семейства,като са били характерни и смесените бракове с румънци.Българи живеят в селото и в наши дни,въпреки че румънизацията е напреднала.Българският говор е от белослатински тип. Намира се в Комуна Порокия.
с. Извоареле(Izvoarele) или Гъурич(Gaurici)-2859 жители-Българите се заселват в селото през периодите 1806-1814 г.и 1828-1834 г. ). В периода 1910-1920 г. селото е било чисто българско и в него са живеели 2160 българи.През 1972 г. в селото са живеели около 4000 българи,чиито говор е бил твърде добре запазен.
В преброяването от 2002 г. жителите на селото са записани като румънци.Според румънски източници- българи-80% и румънци-20%. Според други данни в селото живеят между 3500 и 4500 българи в 900 къщи и почти всички жители на селото са българи.По произход те са от Плевенско (с.Ралево). Българският говор е от никополски тип.
Комуна Сърбени-1704 жители
с.Сърбени (Sarbeni)-В селото има българска общност.
с.Сърбени де Жос-(Sarbeni de Jos)- В селото има българска общност.
с.Уден(Udeni,Udeni Sarbi)-Селото има две части-Западна,която се нарича Сърби и Източна-Олтения.В Сърби почти всички жители имат българско самосъзнание.В Олтения,жителите се считат за румънци,но голяма част от тях са румънизирани българи.Българите в селото са от групите на градинарите и биволарите.Първата група българи идва в селото от Видинско-18 век.Следващата вълна пристига в периода 1806-1816 г.,болшинството от които са от Източна България.Българският език се разбира от поколението 50-90 г.Активно се използва само от няколко семейства.В периода 1910-1920 г. в селото са живеели 700 българи от Оряховско.Днес в селото има 500 къщи и 90% от населението е от български произход.Българският говор е от белослатински тип.
с.Сърби дин Свинцещ(Sarbi-Sfintesti)-Малък катун в западната част на село Свинцещ.Местните българи са родствени с тези в Сърби дин Буткулещ.Те са от групата на градинарите и биволарите.По старото поколение пази българското си самосъзнание,докато по младите предпочитат да се декларират като румънци.Българският език почти не се използва и се разбира само от старото поколение.По произход местните българи са основно от Северозападна България-Тимошко.През 1816 г. в селото пристигат нови българи-бежанци от различни краища на България.
гр.Турну Магуреле(Turnu Magurele)-30 000 жители румънци,цигани,българи.Българите се заселват в града през 1829 г.
Комуна Сечани
с.Буткулещ- Има данни,според които в периода 1910-1920 г. в Буткулещ са живеели 700 българи от Белослатинско и са били мнозинство в сравнение с румънците.Днес към състава на селото има 4 катуна с 160 семейства,от които 25% в Сърби.
-Сърби дин Буткулещ( Sarbi din Butculesti)-Малък катун в състава на Буткулещ.Всички жители в него имат българско самосъзнание.Местните българи са от групата на градинарите и биволарите.Българският език почти е изчезнал,като само поколението над 50 години разбира българската реч.По произход българите в Сърби са от Северозападна и Североизточна България.Те се преселват в селището от българските колония във Влахия-Сърбени ден Малдени,Ликурич,Гратия,Вия Корняска,Крънджен,Слатина.Днес българите живеят в около 50 къщи.
-Първолещ-катун в състава на Буткулещ,населен с румънизирани българи,живеещи в 20 къщи.По произход са от Северозападна България.Знаят българският си произход,но се считат за румънци.
-Савоещ-малък катун в състава на Буткулещ,населен с румънизирани българи-30-40 къщи.По произход са от Северозападна България.Знаят българският си произход,но се считат за румънци.
с.Ликурич(Licuriciu)-Българите се приселват в селото в периодите 1806-1814 г. и 1828 -1834 г.В периода 1910-1920 г. селото е било чисто българско с 1380 българи от Белослатинско.През 1972 г. в селото емало около 400 семейства,почти всички български.И днес в селото живеят българи.Една от основните улици на селото се нарича Булгарулуй.Българският език е от белослатински тип.Община Кълинещ.
с.Мъгурен,Сърбени дин Малдени или Чокан(Magureni,Ciucanu)-През периода 1910-1920 г.в селото са живеели румънци и българи-800 30%.Българите са по произход от Плевенско и са били в процес на румънизация.Общински център.
с.Крънджен(Cringeni,Crangeni)-3456 жители.Българите се заселват в селото през периодите 1806-1814 г. и 1828-1834 г. В периода 1910-1920 г. българите са били 1600 и са представлявали 50% от населението на селото.По произход са от Плевенско-Пордим.Общински център.Въпреки процесите на румънизация и днес част от населението на селото има българско самосъзнание.Българският език е от искърско-витски тип.
с.Караванец(Caravaneti)-Българите се заселват в селото през периодите 1806-1814 и 1828-1834 г.В периода 1910-1920 г. българите са били 750 и са представлявали мнозинство в селото.Те са приселници от Плевенско и Оряховско.Част от неговите жители се приселват в с.Принц Фердинанд.През 1975 г. в селото е имало около 200 български семейства,като български са говорили само най-старите жители.Днес в селото част от местните българи са запазили българският си език,въпреки тенденцията за румънизация.Българският език е от цибришко-огостенски тип.Намира се в община Кълмъцую.
с.Тудор Владимиреску.Намира се в комуна Салчия.В миналото селото се е казвало Принчипеле Фердинанд(Princepele Ferdinand).Днес в селото има части-Долна-Румъни,в която живеят румънци и Горна-Булгари,където живеят българите.В българската част има около 150 къщи.Почти всички имат ясно българско самосъзнание,въпреки че българският език е почти изчезнал.Местните българи са от групите на градинарите и биволарите.Селото е основано през 1900 г.,когато от с.Караванец пристигат 30 български семейства.В периода 1910-1920 г. в селото са живеели 400 българи.В наши дни броят на българите е около 750.
с.Гургуй(Gurgui)-В периода 1910-1920 г. в селото са живеели 160 българи.
с.Флъмънда,Пояна(Flamanda)-В периода 1910-1920 г. в селото са живеели румънци и българи-1000,като българите са били в процес на румънизация.Румънизацията днес е силно напреднала.
с.Фрумоаса(Frumoasa)-2534 жители В периода 1910-1920 г. в селото са живеели 2000 българи от Плевенско и Свищовско.Общински център.
с.Атърнац(Atarnati,Atirnat,Чернетул)-Българите се заселват в селото през периода 1806-1814 г. В периода 1910-1920 г. в селото са живеели 600 българи от Плевенско. През 1975 г. се констатира,че българският език в селото е запазен.Българският говор е от искърско-витски тип.
с.Мързънещ(Mirzanesti)-1700 жители. В периода 1910-1920 г.в селото са живеели 560 българи от Оряховско,които са били в процес на румънизация.Общински център.
Комуна Гратия-2934 жители
с.Гратия(Gratia)-1362 жители.В периода 1910-1920 г. в селото са живеели 600 българи от Плевенско.И в наши дни в селото има българска колония.Според официалните данни в селото живея румънци-95% и цигани-5%.
с.Дръгинещ(Draghinesti)-1116 жители.Българите се заселват в селото през периода 1806-1814 г.В периода 1910-1920 г. в селото са живеели 800 българи от Плевенско,поизмесени с румънци.Днес населението на селато е отчасти българско.Българският говор е от белослатински тип.Според официалните данни в селото живеят румънци-99% и цигани-1%.
с.Гуруен(Gurueni)-В периода 1910-1920 г. в селото са живеели румънци и 600 българи от Плевенско,които са били в процес на румънизация.
с.Магура(Magura Sarbi)-В периода 1910-1920 г. в селото са живеели 360 българи от Плевенско,които са били в процес на румънизация.
с.Витънещ(Vitanesti)-В периода 1910-1920 г. селото е било чисто българско и е имало 400 българи от Плевенско.
-В Окръг Телеорман живеят около 26 000 граждани от български произход,от които около 18 000 имат българско самосъзнание,а 8 000 са румънизирани.
Окръг Прахова
гр Плоещ(Ploesti)-румънци,цигани,унгарци,българи.През 1912 г. в града е имало няколко български махали,с приселници от Сливенско.Броят им е бил около 10 000,но в значителна степен са били румънизирани.По това време в града са живеели и Македонски българи.
гр Къмпина-румънци и българи шкеи
с.Сливина Ноу-В селото живеят българи,приселници от Сливенско.
-В селата Шкиау Урлати и Шкиау Валя Калугераска живеят румънизирани потомци на българи-шкеи
Окръг Арджеш
гр .Къмпулунг-38 200 жители румънци,цигани и българи шкеи.Част от местното румънско население в града са по произход българи-тукани.През 1369 г. в града се заселват българи католици от Видинско.Основават свой квартал,известен като шкеи,който днес се намира на северния край на града.Днес жителите на квартала се самонаричат шкеи,но имат вече и румънско самосъзнание.Говорят на румънски език.През 1655 г. местните българи,сред които има вече и доста чипровчани издигат своя църква.
гр.Питещ(Pitest)-В периода 1910-1920 г. в града са живеели 2000 румънизирани българи.
Окръг Вълча
гр Ръмникул-Вълча-румънци и румънизирани българи шкеи
Окръг Горж
с. Бръдичени-Голямо село,което възниква като българска колония-1688 от бежанци от Чипровци,към които по-късно се пресъединяват и павликяни.През 1737 г. значителна част от българите го напускат и се заселват във Винга.Днес почти всички жители на селото имат румънско самосъзнание,с изключение на известен брой потомци на късно преселени в селото македонски българи,които имат българско самосъзнание.
Окръг Бузъу
Гр.Бузъу(Buzau)-134 000 жители румънци,роми,българи.В периода 1910-1920 г. в града е имала две махали(едната от тях е била Св.Анджели) с българско население от Пловдиско.Българите са наброявали около 3200.
