Българи в Румъния
Влахия
Окръг Долж
гр .Крайова(Craiova)-300 000 жители румънци,цигани,българи-1500.Днес българите в града в голямата си част са румънизирани.В града има колонии на българи от Бесарабия и Вардарска Македония-Битолско,Кичевско,чиито членове се чувстват българи.Представителите на българската колония от Егейска Македония имат македонско самосъзнание.В периода 1910-1920 г. в града са живеели 1500 българи най-вече от Македония и Тетевенско.Българите от Тетевенско са били почти румънизирани.
Гр.Бъйлещ(Bailesti)-20 000 жители румънци,роми-10% и българи.Според някои данни Бъйлещ възниква отначало като българско туканско село.Туканите са били вече румънизирани, когато през 1806-1814г. и 1828 г. в селото пристига нова вълна от българи-бежанци,главно от Габрово,с.Бъзовец-Ломско,с.Лом планина,Видбол-Видинско..Те са от групата на градинарите.От село Бъйлещ в края на 19 век се изселват български семейства по посока селата Голенц и Търнава. Според някои данни през периода 1910-1920 г. в града е имало 4500 българи по произход от Видинско.През 1969 г. в града е имало над 500 български семейства. Днес българите населяват основно кварталите Габровени-20-30 къщи и Бекерещ.Те се намират в източната част на района Сърби,който е наследник на българската част на бившето село Бъйлещ.В наши дни в Сърби живеят и много румънци и румънизирани българи.Официално българи в града почти няма.Само 6 жители са записани като българи.Българите от поколението 50-90 г. имат българско самосъзнание.Младите се представят за румънци,но съзнават българският си произход.Част от румънците в града са потомци на румънизирани българи-тукани,наричани от местните българи румънизати или власи българи.Българският език все още се говори в града под формата на шопски диалект от цибришко-огостенски тип..
с.Островени(Ostroveni)-Център на комуна с 5684 жители.В селото има 900-1000 къщи.Почти всички жители имат румънско самосъзнание и говорят на румънски,но също така знаят,че по произход са българи,потомци на бежанци от българското с.Остров-Оряховско.Българите се приселват в Островени около 1700 г.
-Оръшани(Orasani)-квартал на Островени или отделно селище.В него има 800 къщи и жителите му се определят за румънци и говорят на румънски език.Потомци са на българи-бежанци от Оряхово.
с.Пояна Маре(Poiana Mare)-9000-10 636 жители.Според официалните данни в селото живеят румънци-96% и цигани-4%.Българите се заселват в селищета през периодите 1806-1814 г. и 1828-1834 г.Според Романски българите идват от селата Извор,Ботево-Видинско,Грамада-Кулско,Воднянци-Белоградчишко и Бъзовец-Ломско.През 19 век определен брой български семейства се изселват по посока селата Чупречени Ной,Голенц,Деса,Басараб.През периода 1910-1920 г. българите са били 50% от 6500 население на бившето село.Българи живеят в селото и в наши дни,като малцинство сред населението.Пояна Маре се смята,за едно от най-големите селища в Румъния със значително българско население.Българският език е запазен и е от видинско-ломски тип.Общински център
с.Смърдан(Smardan)-През периода 1910-1920 в селото е имало 240 българи от Видинско и от с.Пояна Маре.Намира се в община Чуперчении Ной.
с.Деса(Desa)-4940 жители.През периода 1910-1920 г. в селото е имало около 180 българи,приселени от Пояна Маре,както и румънци.И днес българи живеят в селото.
с.Ново Чупричен(Ciupercenii Noi)-В периода 1910-1920 г. в селото е имало 300 българи,дошли от Пояна Маре.Общински център.
с.Урзикуца(Urzicuta)-2270-2516 жители.Българите се заселват в селото през периода 1806-1814 г.През периода 1910-1920 г. селото е било чисто българско и е имало 1900 жители с произход от Видинско,Ломско,Оряховско,Монтанско.През 1969 г. половината от 2000 население на селото е било от български произход.Българи живеят в селото и в наши дни.Българският език в селото е запазен и е от видинско-ломски тип.Според официалните данни в селото живеят румънци-79%,цигани-18% и българи-0,2%(6).Общински център.
с.Караула(Caraula)-2560 жители.Център на комуна.Българите живеят в частта Сърбени-100 къщи.В селото има и цигански квартал.Местните българи са потомци на българи-бежанци от Видинско от периода 1718-1738 г.През периода 1910-1920 г. в селото е имало българска махала с 240 жители.Днес българите в селото се представят като румънци,чиито предци са били българи или сърби.Говорят на румънски език.За тях термина сърби е равнозначно на българи.Българи живеят в селото и в наши дни.
Комуна Сълкуца-2488 жители
с.Сълкуца(Salcuta)-През периода 1910-1920 г. в селото е имало 80 румънизирани българи.Общински център.
с.Чутура(Ciutura)-През периода 1910-1920 г. в селото е имало 1000 българи,като част от тях са били порумънчени.Българи живеят в селото и в наши дни.Община Вървору Жос.
с.Търнава(Tarnava)-279 жители.Българите се заселват в селото в периода 1829-1929 г. от с.Перишор-40 семейства,както и от гр.Бъйлещ-30 семейства през 1864 г.В периода 1910-1920 г. в селото са живеели 540 българи,приселили се от Бъйлещ през 1864 г.От 140 къщи в селото по това време 120 са били български.Сега в селото живеят българи (често наричани и сърби) и румънизирани българи.Етнически румънци в селото няма.По късно от Търнава се преселват българи в Нов Перишор.В квартала Пацулани живеят българи приселници от Бъйлещ.Почти всички жители говорят на български език.В квартал Барбулани,където живеят българи с произход от Тимошко,Видинско,Оряховско също се говори български.Тези българи се заселват в селото в началото на 19 век.Болшинството от населението има българско самосъзнание,но има хора и с румънско.Българският говор е от цибришко-огостенски тип.На преброяването от 2002 г. всички жители на селото са записани като румънци.
Комуна Перишор-1890 жители
с.Перишор(Perisor)-1570 жители.Българите бежанци се заселват в селото през 1828-1829 г.През годините 1910-1920 г. в селото са живеели 518 българи от Видинско.Местните българи са румънизирани езиково и имат румънско самосъзнание.
с.Нов Перишор-приселници българи от Търнава,Мърза,Марачина.Днес те са румънизирани.
с.Марачине(Maracinele,Maracini)-Селото има 200 къщи ,в които живеят предимно възрастни хора.Всички хора в селото са от български произход и вероятно са потомци на бежанци от Врачанско-1800г. и Видинско-1718-1739.Имат характерното за българските колонии във Влахия българо-сръбско самосъзнание.Съседите румънци ги наричат сърби,а съседите българи-българи.Днес населението на селото говори на румънски.През периода 1910-1920 г. в селото са живеели 280 българи.
с.Мърза(Marza)-В селото има 250 семейства,от които 70 са цигански.В селото няма румънци.Българите се самодекларират основно като румънци и говорят на румънски език.Някои от тях се самоназовават като сърби,като възприемат термина като синоним на българи.Съседите им цигани ги наричат-сърби.През периода 1910-1920 г. Българите и румънците са били по-равно.Българите са от Видинско.
Комуна Буковъц-4219
с.Буковъц(Bucovac)-намира се на 5-6 км.от Крайова на р.Жиу.Център на община.Населено с румънизирани българи.
с.Палилула(Palilula)-Селото се намира на 9 км. от Крайова.То е голямо и богато село с 400 къщи.Местните имат ясно изразено българо-сръбско самосъзнание.По произход почти всички жители на селото са българи.Те са езиково румънизирани.В периода 1910-1920 г. в селото е имало 1000 българи,които са били 50% от населението.Според Романски по произход са от Видинско и са били в процес на румънизация.Според Т.Балкански,местните българи произхождат от Оряховско и Белослатинско и са от групата на биволарите.Намира се в община Буковъц.Според румънски източници днес в селото живеят освен румънци и сърби,българи,евреи и цигани.
с.Сърбатоаря-жителите му имат румънско самосъзнание,но помнят че дедите им са били българи.Намира се в община Букувъц
Гр.Калафат(Calafat)-18 860 жители.Намира се на р.Дунав.Населен с румънци,цигани,българи,гърци.В периода 1910-1920 г. българите в града са били 320.Приселници от Арчар и Македония.
с.Голенци(Golenti)-651 жители.Намира се на 10 км. от Калафат.Жителите на селото днес имат румънско самосъзнание и говорят на румънски език.По произход са потомци на бежанци българи от края на 17 и началото на 18 век от района на Вълчедрън.Съседите румънци ги наричат-сърби.През периода 1910-1920 г. в селото е имало 120 българи,придошли от Пояна Маре и гр.Бъйлещ.В селото са живеели и румънци.
с.Дамян(Damian)-В периода 1910-1920 г. в селото са живеели 410 българи от Оряховско и Врачанско.
с.Дълга,Сърбия (Dalga-Sarbi,Dilga)-Намира се в комуна Калопър.Селот има 100 къщи с около 400-500 жители.Местните хора са от български произход,но румънците ги наричат сърби.Говорят на румънски език.По произход са потомци на българи-бежанци от Видинско,Чипровско,Берковско.Имат българско самосъзнание,но някои се смятат и за сърби.В периода 1910-1920 г. в селото е имало 460 българи от Видинско,които са били в процес на румънизация.Българи живеят в селото и днес.
с.Гура Дължии,Сърбия(Gura Dalgii)-Жителите на селището са от български произход.Имат българо-сръбско самосъзнание.Говорят на румънски език.Българите се приселват в селото най-вече в периода 1864-1876 г.Има данни за приселване на българи в селото още през 16 век.
с.Гура Въи-в селото има около 100 къщи,в които живеят румънизирани потомци на българи бежанци,най-вероятно от Тимошко.Местните имат румънско самосъзнание.
с.Мъчеш де Жос(Macesu de Sus)-Център на комуна с 1655 жители.Местните хора се самоопределят главно за румънци и говорят на румънски език.Има и такива ,които считат че са сърби.Съседите румънци ги наричат сърби или българи,а съседите българи-българи
с.Съпата-намира се до р.Дунав.През 1828-1829 г. в селото се заселват българи.Вероятно и днес по-голямата част от населението има български произход.Намира се в община Мъчеш де Жос.
с.Мъчеш де Сус(Macesu de Sus)-Център на комуна с 1700 жители. Повечето от жителите му са от български произход.
Комуна Подари-6445 жители
с.Подари(Podari)-В селото има квартал,бившето селище Ливези де Сус или Ливези Сърби,който има 20 къщи населени с румънизирани потомци на българи-биволари.
с.Ливези(Livezi)-В селото има 200 къщи.Всичките жители имат румънско самосъзнание.Местните са потомци на българи-биволари,дошли вероятно от Видинско след 1800 г.
с.Кошовени(Cosoveni)-4980 жители.Център на община.Жители те му са потомци на бежанци българи-биволари,най-вероятно от с.Кошава-Видинско от 17 век.Селото има три части-Кошовени де Сус,Кошовени де Жос,Кошовени де Мижлок.Българите в селото наричат кварталите-Куртени,Делени,Мощиени.В квартала Куртени,местните имат румънско самосъзнание,но знаят за българският или сръбският си произход.В Делени и Мощиени също се смятат за румънци.Съседите румънци наричат местното население сърби.
Дия-Кърстовани-катун от 40 къщи,в които живеят главно възрастни хора.Всички жители са от фамилията Кърстов и имат българско самосъзнание.Говорят на румънски език.Заселването в селото е станало около 1800 г.
с.Диощ,Диош(Diosti)-център на комуна.Има 1365 жители и се намира на 42 км. от Крайова.Жителите на всичките 600 семейства имат румънско самосъзнание и говорят на румънски.Потомци са на румънизирани българи бежанци от Тимошко.
Комуна Джигера-3405 жители
с.Джигера(Gighera)-Център на комуна.Намира се на 5 км.от р.Дунав.Днес селото има 600-700 къщи.Местните хора имат румънско самосъзнание и говорят на румънски език.В селото има и циганска общност.Румънците в селото са потомци на българи-тукани и на други българи-бежанци,които се заселват в селото около 1848 г
с.Бистрец(Bistret)-Център на комуна-4616 жители.Намира се на 10 км. от р.Дунав.Населен е с румънизирани българи,потомци основно на бежанци от 1829 г. от с.Долни Цибър и Варош-Ломско,както и на местни тукани и бежанци от 19 век..
-В Окръг Долж жителите от български произход са около 51 200,като с българско самосъзнание са около 14 800,а пълно или частично румънизирани са 36 400.Официално българите в окръга са-51
