Българи в Румъния
Влахия
Окръг Гюргево
Етнически състав-румънци-96,03%,роми-3,89%,други-0,08%
гр. Гюргево,Джурджу(Giurgiu)-70 000 жители румънци-66 241 ,цигани-2964,българи.В периода 1910-1920 г. в града са живеели 1000 българи най-вече в махалата Биволар.Отначало в града живеели местни българи-тукани.После в града се заселват и българи-биволари,чиито потомци живеят в днешният квартал Рамадан-северозападната част на Гюргево.
Комуна Скиту-2203 жители
с.Била(Bila,Bila Ciolanu,Sarbii Ciolanu)-569 жители.Българите се приселват в селото главно в периода 1806-1814 г. от Белослатинско и Врачанско .Според Вайганд през 1822 г. в селото се заселват бесарабски българи.В периода 1910-1920 г.селото е било чисто българско и в него са живеели 1150 българи.Селото е чисто българско и в наши дни.Говорът е от белослатински български тип.Според преброяването от 2002 г. всичките жители на селото са румънци.
Комуна Валя Драгулуй-3178-3373 жители
с.Валя Драгулуй(Valea Dragului)-1878 жители българи и малко румънци.Според други данни в селото живеят 2500 българи,които са 100% от населението.Българите се приселват в селото през периодите 1806-1814 г. и 1828-1834 г.В периода 1910-1920 г. в селото са живеели 2000 българи от Русенско-с.Писанец,Сваленик,както и румънци.Днес много от българите в селото живеят в букурешкият квартал Янку.Българският говор е от мизийски тип.
Комуна Въръщ-6342 жители
с.Въръщ(Varasti,Въръщ Сърб,Въръщ Бъженар)-4164 жители българи-2500,румънци и цигани.Според някои данни в Комуна Въръщ българите са 40-50% от 6000 население.В периода 1910-1920 г. в село Въръщ са живеели 2100 българи и 360 румънци.Българите са приселници от Разградско-с.Хърсово от 1812 г. и 1832 г.. Според преброяването от 2002 г. в селото живеят румънци-96% и цигани-4%.
-В селата Добрен,Добрени Страин(Dobreni,Dobrenii-Straini)иОбеден(Obedeni) към края на 19 в. част от населението на е било с български произход.
Комуна Херъщ-2222
с.Херъщ(Herasti)-2111 жители румънци,българи-40%,цигани-12,5%.В периода 1910-1920 г. в селото са живеели 1500 българи от Разградско-с.Хърсово,както и 400 румънци.Според преброяването от 2002 г. в селото живеят румънци-87,5% и цигани-12,5%.
с.Милошец(Miloseti)-287 жители.Българите се заселват в селото през 1836 г. от разградските села Хърсово и Голям Извор.В периода 1910-1920 г. селото е било чисто българско и е имало 312 жители,потомци на македонски българи-"арбанаси",приселили се в Румъния от Разградско.През 1974 г.в селото е имало около 150 български къщи,като в малко от тях се е говорил български език,който е от мизийски тип.Според официалните данни всичките жители на селото са румънци.
Комуна Хотареле-3940-4497 жители
с.Хотареле(Hotarele)-румънци,българи-30%,цигани-4,16%.Българите се заселват в селото през 1828 г. от от близките села Въръщ и Валя Драгулуй.През 1863 г.50-60 семейства българи от Херещ се заселват в селото.В периода 1910-1920 г. в селото са живеели 350 българи.През 1974 г. в селото е имало 150 български къщи.Според преброяването от 2002 г. в селото живеят румънци-91%,цигани-4% и други-5%.
Комуна Йепурещ-2309 жители
с.Йепурещ,Епурещ(Iepuresti)-1138 жители.Българите се заселват в селото през 1806-1814 г. По произход са от Русенско.В период а 1910-1920 г. българите са били 1750 и са представлявали мнозинство.През 1962 г. 2/3 от жителите са били българи.Днес почти всички жители на селото са от български произход.Българският говор е от мизийски тип.Според преброяването от 2002 г. в селото живеят румънци-99% и цигани-1%.
Комуна Станещ-3193 жители
с.Станещ(Stanesti)-В периода 1910-1920 г. в селото са живеели 120 българи,почти румънизирани.
с.Бълану-има българи-биволари.В близост до Гюргево.
с.Ремуш(Remus)-В периода 1910-1920 г. в селото са живеели 120 българи придошли от Копач и Биволар.Намира се в комуна Фратещ.Българите са от групата на биволарите.
Комуна Гостинар(Gostinari)-2691 жители.Село Гостинар в края на 19 век е било чисто българско.
с.Флорика-има българи-биволари.В близост до Гюргево.
с.Гъщещ(Gastesti)-В периода 1910-1920 г.в селото са живеели 150 българи от Търновско,които са били в процес на румънизация.
-Днес българи живеят и в Комуна Слобозия(Slobozia),Комуна Градинари,Комуна Мърша(Marsa),Комуна Расучени- с.Сату Ноу-110 жители ,Копач(Copaciu)-Комуна Гимпац -В Окръг Гюргево живеят около 18 000 граждани от български произход.
Окръг Дъмбовица
гр. Търговище-89 000 жители-румънци-96.60%,българи-между 2 800 и 4500 ,роми.-2.84%.Първите български заселници се заселват в града през 1739 и 1793-1806 г.През 1810 г. в града има т.н.сръбска махала,населена с българи. Българите основно се заселват в града през 1851 г. от с.Бълен и с.Пунтя де Греч.В началото на 20 век около 200 семейства българи от Бален Сърб се заселват в града.Българите живеят главно в кв.Матей войвода,който се намира в югоизточната част на града.Част от местните българи по произход са от Македония и все още използват характерният югозападен български диалект.В болшинството си местните българи използват белослатинският говор.
Комуна Бален,Бълени(Baleni) -8330-8600 жители българи-75% и румънци-25%.Според други данни от 9000 жители на комуната-60% са от български произход и говорят български.Българите се заселват в Бален Сърб през 1830-1831 г и създават черквата Св.Никола.В началото на 20 век около 200 български семейства се приселват от селото в град Търговище.В периода 1910-1920 г. в селото Baleni Sirbi са живеели 3120 българи от Белослатенско с добре запазен български език.През 1968 г. в селото е имало около 1000 български семейства.Днес Бален има две махали-източна Бален-Ромън и западна Бален-Сърб.Българският говор е много добре запазен и е от белослатински тип.
Комуна Петрещ
с.Пунтя де Греч(Puntea de Greci,Новото село,Сату ноу)-822 жители.Българите се заселват в селото през периода 1806-1814 г. и 1850 г.Те произхождат от Оряховско-1812 г,Плевенско и Великотърновско.В периода 1910-1920 г. селото е било чисто българско и в него са живеели 1500 българи от Белослатинско.Българският език е бил добре запазен.В наши дни селото е почти 100% българско,но доста млади хора го напускат и се заселват по градовете.Според румънски данни селото е смесено-българи и румънци.В преброяването от 2002 г. почти всички жители на селото са записани като румънци,а езикът им като румънски. Българският език е от белослатински тип.
-Българи живеят и в комуните Лучиен и Комишан.
-официално българите в окръга са 658.По неофициални данни са около 13 000.
Окръг Кълъраш
332 494
гр. Кълъраш(Calarasi)-76 000 жители румънци,цигани,липовани,българи.През 1916 г.половината от населението на града е било българско,с произход от Силистренско.В голямата си част то е било румънизирано.
гр.Фундуля(Fundulele)-6691 жители.В периода 1910-1920 г. Фундуля е село и е било чисто българско.Приселници от Силистренско.Българи живеят в града и в наши дни.
гр.Олтеница(Oltenita)-27 213 жители румънци,цигани-7,28%,българи,турци.В периода 1910-1920 г. в града са живеели 1500 българи,приселени от 1853 г. от Силистренско.
Комуна Чьоканещ(Chiocanesti,Чокънещ Сърб)-4884 жители.Българите се заселват в селото на две вълни 1806-1814 г. и 1828-1834 г.Най-голямото заселване става през 1828 г.,когато 45 семейства от с.Ситово-Силистренско се заселват в селото.Приселници има и от силистренските села Айдемир,Татарица,Сребърна.В периода 1910-1920 г. селото е било българско и в него са живеели 2400 българи от Силистренско.Българи живеят в селото и в наши дни.Българският мизийски диалект е запазен.
Комуна Куза Вода-4352 жители
с.Чаку(Ciacu,Ceacu)-1474 жители.Основано през 1828 г.от бежанци от гребенските силистренски села.В периода 1910-1920 г. в селото са живеели 2600 българи от Силистренско,както и румънци.През 1972 г.в селото са живели около 50-60 български семейства.Българи живеят в селото и в наши дни.Говорят на мизийски български диалект.Днес само най-възрастните говорят български.
Комуна Кисилет(Chiselet,Chiseletu Fundu,Страини Киселет,Фунду)-3501 жители.Според преброяването от 2002 г. в комуната живеят 75% румънци,20% цигани и 5% други.Българите се приселват в селото през 1769-1774 г. и 1828-1834 г.В периода 1910-1920 г. в селото Фунду са живеели 1100 българи от Силистренско-с.Попина.През 1972 г.в Киселету е имало 600 къщи,мнозинството от които български.Българи живеят в селото и в наши дни.Българският говор е от мизийски тип.
Комуна Плътърещ-4220 жители
с.Плътърещ(Plataresti)-1768 жители.Българите се заселват в селото през периодите 1806-1814 г. и 1828-1834 г.Някои данни сочат,че българи са живеели в селото още през 14 век.В периода 1910-1920 г. в селото са живеели 620 българи от Разградско. През 1972 г. над 80% от населението на селото са българи,но малко от тях говорят български език.Според преброяването от 2002 г. в селото живеят 1678 (95%) румънци и 84 (5%) цигани.Българи живеят в селото и в наши дни. Българският говор е от мизийски тип.
Комуна Мънастиря-4240 жители
с.Мънъстиря(Manastirea,Сърби,Корницелу)-3880 жители.Според данните от преброяването от 2002 г. румънците са 89%,а циганите-11%.Българите се заселват в селото в периода 1769-1774 г.В периода 1910-1920 г. в селото са живеели 360 българи от Силистренско.През 1972 г. в селото има 300 семейства българи и румънци. Българи живеят в селото и в наши дни.Българският говор е от мизийски тип,но се говори само от най-старите.
-селата Валя Русулуй,Михай Витязу,Раса,Манук,Шейною(Seinoiu)-Комуна Тъмъдъу Маре,с.Пайку(Paicu)-Комуна Николае Балческу,Фрумошан,Гостиля(Gostilele)-Комуна Фрумошан,Кънлау(Frumusani),КомунаУлмен(Ulmeni),Комуна Лупшану,Бошняк,Бошнягу(Bojneagu)-Комуна Дорубанцу,Гурбънещ(Gurbinesti),Кодрен(Codreni)-Комуна Гурбънещ,Валя луй Соаре(Valea lui Soare),Пърлита(Parlita),Андалина(Andolina), Атърнац(Atirnati)-Комуна Кирноджи,Комуна Луйка,Спанцов(Spantov),Станча(Stancea)-Комуна Спанцов към края на 19 в. и началото на 20 век са били населени с българи.
-Броят на гражданите на Окръг Кълъраш от български произход е около 24 500.
