Собствено Търсене
                      Българи в Молдова



                     Автономната република Гагаузия (Гагауз-ери)
                                                                                           155 646





   
                                                                                                                                                         
                                                                                                                                                       столица-гр.Комрат-23 500                                                       площ-1832 кв.км

-влючва трите района-Комрад,Чадърлунг и Вулканещ,както и анклавите Копчак и Карбалия


-Етнически състав-тюркоезични българи-(гагаузи)-127 835  (82.13%),славяноезични българи-8013  (5.15%),руснаци-5941  3.16%,молдовци-7481  4.81%,украинци-4919  3.16%,цигани-486,други-888

-общо бесарабски българи-135 848   (87.28%)

-Гагаузите са българска етнографска група или народност от прабългарски произход,която живее основно в Молдова и Украйна.Говорят на тюркски език,а по вероизповедание са православни християни.

Гагаузия им три града- Комрат,Чадър Лунга и Вулканещи и 29 села




                                                          Комратски район
                                                                        68 196

Етнически състав-тюркоезични българи-77,49%,славяноезични българи-7,80%,молдовци-6%,украинци-3,93%,руснаци-3,84%,цигани-0,28%

гр. Комрат-24 000 жители 
тюркоезични българи-17 438 (68%-70%),молдовци-10%,руснаци-10%,славяноезични българи-1093-1175  5%,украинци. Столица на автономната република Гагауз-ери.Голяма част от българите са приселници от Свищов -1789 г.Има и приселници от Варна,Каварна и Казънлък.
с. Бешалма-  тюркоезични българи-4337 (96.7%),молдовци.Основано през 1814г.
с.Кирсово (Башкьой)-славяноезични българи-3326-3525(47%-54.4%) и тюркоезични българи-3065-3128 (43%-45.6%),молдовци-156,руснаци-119,украинци-98,цигани-9.Основано през1812 г.
с.Чок-Мейдан-тюркоезични българи-4300 (93%),молдовци,руснаци.Селото е основано от приселници от с.Сенокос и с.Кичево-Варненско.
с. Десгинже-тюркоезични българи-5461 (94.5%),молдовци,руснаци.Основано през1768г. от приселници от с.Виница-Варненско и с.Кранево-Добричко.
с.Ферапонтиевка-украинци,тюркоезични българи (28%),молдовци,руснаци.
с.Авдарма-тюркоезични българи-3900 (95%),молдовци,руснаци,славяноезични българи.селото е основано от приселници от с.Бежаново и с.Горичане-Североизточна България.                                                                                                                                               с. Конгазчик-тюркоезични българи-1500  (73.4%),молдовци-20%,славяноезични българи-5%,руснаци
с.Котовское-тюркоезични българи-750 (95.4%),молдовци
с.Конгаз-тюркоезични-10 763 (96.3%),молдовци,славяноезични българи,руснаци,украинци.Основано през 1811 г. от приселници от с.Житница-Добричко.
с.Кьоселия Руса-молдовци,украинци,тюркоезични-25.2% и славяноезични-5% българи,руснаци.
с.Бугаец-тюркоезични българи-61.8%,молдовци-20%,руснаци,украинци,славяноезични българи.                                                                                                                                      с.Буджак-1100 жители   тюркоезични българи- (59%),
с.Светлий-тюркоезични-730 (35.4%), и славяноезични-536  30% българи,молдовци,украинци и руснаци.
с.Алексеевка-тюркоезични българи(33.5%),украинци,молдовци,руснаци,славяноезични българи.


.


                                                      Чадърлунгски район
                                                                         62 484


Етнически състав-тюркоезични българи-88,89%,руснаци-3,2%,славяноезични българи-3,13%,украинци-2%,цигани-0,45%.


гр.Чадър Лунга-20 079 жители        тюркоезични българи-гагаузи-14 294 (66%) и славяноезични българи-1510-1896  8%,руснаци-1552  8%,украинци-951, молдовци-730 и цигани-166.Основан през 1770г.
с.Бешгьос-тюркоезични българи-3000 (93%),молдовци,руснаци и славяноезични българи.Основано през 1791 или 1811г. от приселници от  Жеравна и  селата Димитър Ганево и Храброво-Североизточна България.
с.Гайдар-тюркоезични българи-4000 (98%).Основано през 1820г от приселници от   
    с.Генерал Кантарджиево-Североизточна България.
с.Баурчи-тюркоезични българи-7119 (97,9%).Приселници от гр.Генерал Тошево и
    с.Пейково-Североизточна България.
с. Кириет Лунга-тюркоезични българи-2700 (92.6%),молдовци,славяноезични българи,руснаци.
с. Жолтай-тюркоезични българи-2350 (96%) ,молдовци
с.Казаклия- тюркоезични българи-6858 (96.5%),молдовци .Основано през 1808г. от приселници от с.Челвенци-Североизточна България.
с. Томай-тюркоезични българи-4430 (95,1%),руснаци,молдовци,славяноезични българи.Селото е основано от приселници от гр.Дулово.




        
                                                        Район  Вулканещ
                                                                       24 966


Етнически състав-тюркоезични българи-77,91%,молдовци-8,95%,руснаци-5,28%,украинци-3,98%,славяноезични българи-2,97%


гр.Вулканещи-17 000 жители   тюркоезични българи-гагаузи-11 990 (66%), молдовци,руснаци,украинци и  славяноезични българи-841.Основан през1732г от приселници от гр.Балчик и от Каварна.

с. Етулия-тюркогласни българи (гагаузи)-2600 (92,7%) и молдовци,украинци,руснаци.
гара Етулия-тюркогласни българи-300 и молдовци ,с.Нова Етулия-тюркогласни българи-680 (97%),молдовци
с. Чешмекьой-тюркоезични-5000 (94.4%),молдовци,руснаци.Основано през 1753-54 г.
с.Вулканещи-молдовци,украинци,тюркогласни българи,руснаци,славяноезични българи.

.Гагаузки анклави                                 
с.Копчак-тюркоезични-7819 (95%) и славяноезични българи-154,молдовци,украинци и руснаци.Основано през 1791 г. от приселници от гр.Девня и с.Кипра-Североизточна България.
с.Карбалия-гагаузи-450 (70.2%),молдовци,българи,руснаци,украинци


Bulgarnation.com
Герб на Гагаузия
Знаме на Гагаузия
Герб на Комрат
Църквата в Комрат
гр.Комрат-Парк
Гр.Комрат
Българки от Чадър Лунга
Карта на Гагаузия
Българите в Молдова-Начало
За българите в Кишинеу и Приднестровието
Официален сайт на Гагаузия